Постинг
15.03.2014 06:00 -
Иглика Дионисиева: В походката си има много вятър
. . . . . . .
Между трамвайните релси върви
жена, не се обръща
Опашката от ситни плитки
подскача и се тръска, шиба целия й гръб
гръб-камък, който тегли
към дълбините на морето
В походката си има много вятър,
сигурно целия вятър на Графа, господи
целия вятър на София
Ето разминава се с двама влюбени
те я срещат мълчаливо
и очите им присветват ярко
Момчето я изпраща замечтано бавно
момичето забравя за високите
подметки на обувките си, за косата
която трябва да оправя, за дъвката, че се е сплеснала
върху заспалата медуза на езика
и от покоя губи еластичност
Изпраща я още по-бавно
представя си я вижда я как пуска гълъбите
на смеха си, кожата й е естествена
Около нея люспите от погледи
и блясъци са грим - надява ги
с безизразно лице, за да се гмурне
най-дълбоко и да се зарови в тинята
на своето тяло от опушена слонова кост
вратата към сухия необят на Африка
която изтлява в осраните улици
на софия 98 година
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4340