Прочетен: 3201 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2007 23:06
САН
Червена птица е дъхът ми
В кестенявите небеса на косите ти.
Поемам те във своите обятия
Неописуемо се издължават краката ти.
В червен жребец се превръща дъхът ми
По пламтенето на лицето си разбирам
Бедни сме, нощите - много къси
Трябва на галоп да се любим.
__________
ЦЕЛУНИ МЕ, СЛЕД ТОВА МЕ РОДИ
Свян
завързват сега
класовете на руси момчета.
От полето -
нехаен люляков дъх от полето
връща нашето слънчице.
Преливайки от къщи и балкони
настанява се в гласа ми то.
Бучинишът гъвкав на гласа ми
Бучинишът пъстър на гласа ми.
А вятърът: слонова кост
Устремена към птиците.
Планина: слънчев скелет.
Сред дъсчените статуи
малкото на морето - огромно.
Виждам кръв виждам камък
сред всички тези статуи
кошмарът е хладнокръвeн новак
- млечната пращяща смокиня на безсънието -
и нито капчица в пчелните кошери.
Невръстно момче бях, когато мама почина
целуни ме, след това ме роди.
© Джемал Сюрея
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2007, № 7 (92)
