Ако си мислите, че само ние, човеците, можем да говорим, уверявам ви че грешите! И съм убедена, че тези от вас, които се грижат за домашен любимец или отглеждат животни, ще ме подкрепят начаса:)

Говорят животните, птиците, насекомите, рибите, че и още как!

И не само помежду си, но и на нас говорят, стига да искаме да ги чуем и разберем. В много детски приказки вълшебниците умеят освен да правят всякакви там заклинания и вълшебства, но и да разговарят с животните.
Бреееей, то тогава и аз съм на път да стана вълшебник! Защото забелязвам, че от известно време започнах да разбирам езика на животните и птиците. И дори се опитвам да разговарям с тях. Не ми се мисли, как ми се присмиват незлобливо на изчанченото произношение, но пък не съм забелязала чак на подбив да ме взимат:)

И още нещо забелязах – че можем да разговаряме безсловесно! Вярно е, не се смейте! Ама да не си помислихте, че аз използвам шантави гримаси или жестикулирам като грузинец (или италианец)? Неее, няма такова нещо! Мислено им говоря и по реакциите им си вадя заключения, че те ме разбират и то съвсем правилно.

Вчера излязох на терасата да изтърся покривката от трохите. Аз така правя – никога на изхвърлям трохички или залъчета хляб с другите непотребни отпадъци. Пред блока ни има тревна площ и доста дръвчета, а това означава, че има насекоми и птички, които ще се зарадват на скромната ми почерпка.

И докато се любувах на гледката, под терасата се настани котарак, вдигна глава нагоре, погледна ме право в очите и. . . като отвори едно гърло, бетер депутатин бе:) Голяма реч му дръпна, през цялото време ме гледаше в очите, та да подсили внушението – „Дай ми да ям!! Гладен съъъм!!”

И, за да не взема да се объркам в превода, току се облизваше между фразите:) Аз тоя номер с облизването го знам, щото и нашата Сиса го използва. А и кучетата, когато си искат храна, така се облизват.

Хвърлих му парче баница, котарака го грабна, изтегли се на стратегическо разстояние, щото отде да знае колко ми е акъла – току съм скочила долу да си го взема:) И понеже явно не са го учили да не говори с пълна уста, хем яде, хем дърдори: „Хубава баница си направила. Благодаря! Ама ми е малко, дай още едно парче де, не се стискааай!”

Дадох му още едно парче, какво да го правя:) Напълни той тумбака, накрая измърмори нещо от рода: „Другия път като дойда гледай някоя пилешка кълка да има за мен”, просна се на тревата, точно под терасата и заспа! Демек – виж ме колко съм сит и доволен:)

Ами да! Те котките, като са с пълни тумбаци, второто им агрегатно състояние е това:

Ха! Докато пиша, надникнах през прозореца и какво мислите, че видях? Точно така – същия котарак! Гледа нагоре и се облизва от време на време. Ставам да видя, имам ли с какво да го почерпя днес.
Ама няма да е пилешка кълка де, че знам ли го, ако го разглезя, утре какво ще поиска:)

:-)

Да наистина и сега седи зад гърба ми и вика айде деее дай да ям!:)

животните усещат настроението и....даже по-добре от хората. Аз съм се изумявала как нашето куче винаги ни посреща на вратата, но като се прибера ядосана или тъжна и то..не подскача весело, а просто ме гледа със съчуствен поглед. Моите приятели ми се смеят, ама...при хората..... всичките тия думи май ни пречат на моменти.

Много сладки снимки. Благодаря! :):):)

:))) Поздравления за колекцията!

а има ли език на който можем да разговаряме с животните

Сигорно ще ме помслите за луд но веднъж исках моят котарак да се махне от едно място а не исках да го подплаша и започнах да му мяукам докато си мислех"Рей може ли да се преместиш някъде другаде", а той измяука и се премести.Под това неговото "мяу" той имаше предвит "добре".Аз го разбрах някакси подсъзнателно

Напълно съм съгласна, аз също най-редовно си говоря с мойта котка, аз на моя език, тя на нейния. За съжаление по-тъпата явно съм аз тъй като нищо не и разбирам, но пък тя ме разбира прекрасно ;-)

Great post with lots of impotnart stuff.

gCSJ8r <a href="http://ebmkzgnnxmpv.com/">ebmkzgnnxmpv</a>