Постинг
21.12.2006 23:17 -
Иван Методиев
Вълче
Страшен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.
Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.
-Без да искаш, мамо,
направи го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!
...
ЗАЙЧЕ
Мама няма още три. Куклата приспива.
Като куче изведнъж
куклата завива.
Пули се към мама тя -все по-грозна става.
Мама тъй я хваща страх,
че се напикава.
Мокра в ъгъла скимти - нищо не разбира.
Казват й - мълчи дете,
майка ти умира.
Тихо, не плачи дете - ще ти купим зайче.
Мама няма още три.
Мама спря да плаче.
Зайче ще си има тя - как се радва само.
Няма мама на кого
да прошепне "мамо".
...
ОЧИ
Със цвят на врана е полето,
от камъните дим струи.
Един щурец - сърце в сърцето,
на нищо нищото дели.
През изтънялата луна
с почуда мъртвите се взират
към този свят от мъртъвци,
които могат да умират.
...
Яснота
Изящество на мисълта,
къде си скрито-в яснотата.
Послушай земните пчели
и разказите на тревата.
А там глухарче отлетя,
следа не ни остави даже.
То каза всичко на света,
каквото имаше да каже.
...
ЧАША
По пътя - никой. В този никой
аз от години се разхождам
с огромна чаша във ръката
и чакам аз да й поникнат
хриле и перки - тази риба
с очи на камък се разлиства -
не слуша моите съвети.
Луна с полурогца на охлюв,
изгрей в косите на жената,
която през ухо на прилеп
сега се вслушва в моя поглед.
На дъното на обичта ти,
аз казвам - нищо не обичам.
Аз казвам - вече съм свободен! -
на дъното на обичта ти.
Изгубих те - изгубих всичко ...
Но засияй сред свободата
с червена панделка от глина,
с ресници от върби дъждовни
и дай на свободата въздух,
да каже, че без теб не мога,
и дай на облаците устни,
да кажат, че без теб не мога...
Аз, който вече
бях свободен.
Никоя победа не връща мъртвите.
още: http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=2325
Страшен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.
Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.
-Без да искаш, мамо,
направи го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!
...
ЗАЙЧЕ
Мама няма още три. Куклата приспива.
Като куче изведнъж
куклата завива.
Пули се към мама тя -все по-грозна става.
Мама тъй я хваща страх,
че се напикава.
Мокра в ъгъла скимти - нищо не разбира.
Казват й - мълчи дете,
майка ти умира.
Тихо, не плачи дете - ще ти купим зайче.
Мама няма още три.
Мама спря да плаче.
Зайче ще си има тя - как се радва само.
Няма мама на кого
да прошепне "мамо".
...
ОЧИ
Със цвят на врана е полето,
от камъните дим струи.
Един щурец - сърце в сърцето,
на нищо нищото дели.
През изтънялата луна
с почуда мъртвите се взират
към този свят от мъртъвци,
които могат да умират.
...
Яснота
Изящество на мисълта,
къде си скрито-в яснотата.
Послушай земните пчели
и разказите на тревата.
А там глухарче отлетя,
следа не ни остави даже.
То каза всичко на света,
каквото имаше да каже.
...
ЧАША
По пътя - никой. В този никой
аз от години се разхождам
с огромна чаша във ръката
и чакам аз да й поникнат
хриле и перки - тази риба
с очи на камък се разлиства -
не слуша моите съвети.
Луна с полурогца на охлюв,
изгрей в косите на жената,
която през ухо на прилеп
сега се вслушва в моя поглед.
На дъното на обичта ти,
аз казвам - нищо не обичам.
Аз казвам - вече съм свободен! -
на дъното на обичта ти.
Изгубих те - изгубих всичко ...
Но засияй сред свободата
с червена панделка от глина,
с ресници от върби дъждовни
и дай на свободата въздух,
да каже, че без теб не мога,
и дай на облаците устни,
да кажат, че без теб не мога...
Аз, който вече
бях свободен.
Никоя победа не връща мъртвите.
още: http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=2325
Няма коментари
