Прочетен: 1898 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.10.2007 01:16
Единствената му книга е издадена малко преди смъртта му.
из "Мълчанията на Далай Лама"
Мълчанието
Ако
започна
да крещя,
няма
да ме
чуете.
Ако мълча,
ще ме
премълчите -
крещи
Мълчанието.
***
Послание четиринадесето
Денят е бик.
С очите си
небето той прободе.
Потече залез.
***
Послание шестнадесето.Причината
Човек
върши добри
дела,
защото иска,
а
не му се
дава.
Човек
върши добри
дела,
защото иска да
даде,
но няма.
Това казвам аз, Далай Лама!
Казах аз,
а какво съм?
Ако можех да зная
какво съм аз,
щях ли да зная,
че човек
върши добри
дела?
***
Послание двадесет и второ.Изреченият
Като вятър преминава
Единствено листата
го изричат.
***
Послание двадесет и четвърто. Съзерцание
От самотна топола ветрец се откъсна.
Старее денят.
***
Ужасен ден.
Започна
със събуждане.
***
Невестулка
засветулчи
в своето леговище.
Нахлуха там звездици.
***
Вещая камъни по залез.
Слепи са, не знаят те.
Луна ще ги огрее.
***
Ветераните
от
войната
сънуват лоши сънища.
Ние-също.
***
Синьо синее синчецът.
Очи.
На слепец.
***
Незаконно роден е денят.
Чужди слънца го заченаха.
***
Лист.
бял.
Да го очерниме тогава.
***
Епилог
Пишеща машина.
Със всички букви от азбуката.
Там някъде бяха
посланията
на Тибетския
Далай Лама.
***
Мушица
по листа бял
пълзи.
Чертае своите знаци.
И отлетя неразгадана.
***
От деня омесих пита -
слънце я нарекох.
По залък хората
отчупваха от него.
Луна изгря.
***
Нагазил съм до колене
небето.