Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2017 06:41 - Вълча история - продължение
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3227 Коментари: 7 Гласове:
18

Последна промяна: 25.03.2017 07:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Вълча история-продължение...
     
                               Кармата

   Още се забелязваха последните и тикове, потръпвания на опънатите до краен предел крайници, но най много ме изненадаха очите на вълчицата майка. Явно животът и я напускаше жестоко и неумолимо. 

   ,,Мигновено ми минаха през призмата на моите знания, мисли и спомени, за начина по който се осъществява менталната функция на живите същества, а и бях чел достатъчно литература за тази функция, как се прехвърлят ментално нравите и привичките на наследниците в такива моменти. Какво мога да кажа, освен, че това е един прекрасен ритуал на майката природата. Даже не веднъж съм дискутирал тези теми с мои събеседници по тези въпроси."

   Та очите и бяха онези тъжни, угасващи от блясък и безизразни очи. Бавно, бавно потъмняха, приеха цвета на бледо жълтеникав опал, поглед загледан в една точка на ъгъла на стаята, като накрая съвсем изчезна блясъкът, който издаваше признака на живот и движение. Те напускаха завинаги светлината на този свят. Бяха се вдлъбнали, като входа на малка пещера, в които греещият огън от отиващият си живот угасваше неумолимо, съдбовно жестоко. Но тук усетих и  менталната функция на майката вълчица, която прехвърли животинският си див нрав и опит на малкото вълче, като му даде сила и кураж, да не се предава и страхува от нищо, да бъде агресивно пред всичко, което може да се изпречи по пътя в животът му.

   Малкият вълк реагира светкавично на майчината вибрация, като ментален образ. Явно природата си върши работата телепатично бързо и перфектно във възприятията на живите същества. Вълчето, като че усети вибрацията, която вълчицата за последен път майченски му предаде. То прие навиците за рутината на дивият инстинкт от майка си и зае застрашителна поза за нападение срещу нас, като се сниши за скок, изръмжа така страховито, че аз настръхнах от страх по цялото си тяло, а паниката от силният животински гняв, разярен от трагичната кончина на майка си. Вълчият му вой бе смразяващ за мене и колегата ми.

   Козината над главата се изправи, потрепера от решимост за тотална агресия.  Инстиктивно усетих, че тук се касае намерение за закана и нападение. Веднъж обичаш безприкословно, веднъж умираш, но душата сто пъти ще те заболи в такива съдбовни моменти...Поне аз така усещах мъката, която вълчето изживява в този момент.

    Мъчех се да доловя и още нещо, което ми убягваше, но мислено предвидих засшлевяващото и ненадейно нападение срещу мене от малкото зверче в този момент.

    Очаквах това нападение и предварително бях придърпал няколко платки от парашута ми, въпреки, че държах под ръка и лопатата. Скока срещу мене бе светкавичен, въпреки надигнатите платна (платки) на парашута ми срещу малкото вълче.

   ,, Боже помислих си аз всичко изглежда толкова невероятно. Каква среща ми отреди съдбата с коварството на природата."

   Но явно бедният опит в нападение на вълчето ми помогна да се справя с него по най-щастливият за мене край. Ноктите му се забиха в опънатите платки на парашута ми, оплете си лапите и в това време захлупих останалата част на платките около тялото му. След това бързо навих няколко върви около тялото му, като го стегнах здраво за да не може да се измъкне от капана, в който зверчето само попадна.

   -  ,, За информация на читателите една връв от парашута издържа 150 кг. на опън. А парашутът има 28 върви."

   Опитите му да се освободи бяха без резултат, защото здраво приклещен от вървите на парашута краката му бяха плътно прилепнали около тялото, без никаква възможност за движение. Чуваха се само отчаени звуци от муцуната му, защото и тя бе вече опакована и стегната здраво със вървите на парашута ми.

   Така вълчето попадна в родната ни казарма. Слуховете в казармата са, като разваленият телефон, който бе в детските ни години една от любимите ни игри. Докато се прибереме обратно в поделението от парашутните скокове, командира бе вече разбрал за случилата се ситуация и ни очакваше на портала. За моя изненада командира бил ловец и като разбрал, заповядал веднага да импровизират специална клетка, в която вълчето бе настанено. Дори и веднага му измислиха име ,,Малкият Чопър", като го кръстиха на прякора ми в казармата, който имах.

    Малкият Чопър или както на галено му викахме ,,Чопи" в началото трудно свикна със наложената му действителност на диво животно в клетка. Естествено мене ме назначиха да се грижа за него и неговото възпитание, адаптиране към условията, които му предложихме, храна, подслон, грижи, адаптация  и т.н.... Дори и му намерихме инструктор за кучета вълча порода, който идваше в продължение на една година за да го опитомява. Но зверчето ставаше все по озверено от клетката, в която се намираше, въпреки че на два пъти я разширявахме.

   На другата година го пуснахме обратно в същата местност, от където го бяхме пленили. Може би нямаше да доживее, ако го бяхме оставили на суровата дива природа, когато бе още малко и неопитно в живота. Трудно ми беше да го пусна на свобода, защото всичко свърши, а толкова много се привързах към него.

   Изскочи енергично от клетката и се затича право към храсталака. Скри се в него, но след малко се показа, като застана пред храстите. Ослуша се надигна уши към звуците на дивата гора. Погледна ме с любопитство, а може би не можеше да повярва, че е вече свободен. Изрева с цялото си гърло и се затича право към мене. Имах едно на ум, че все още дивото е в него, но за мое учудване мина на педя покрай мене и се скри от очите ми завинаги в гората зад гърба ми. Играта свърши, а душата ми остана да стене, за Чопи, защото аз също ходя по земята, а много ми се иска да съм птица... Утре ще летя....

   Трудно ми е да си призная, че ми е мъчно за Чопи. Не бях и си помислил, че ще дойде време да го пусна и че ще съжалявам...Чак сега разбрах, колко се бях привързал към него. Но никога не бях се изразявал гласно, колко много го обичах.

  aip55

                              image

ALL RIGHTS RESERVED by Petar Andonov
image




Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katara - страхотен разказ, ангеле..думи нямам..от вълнение..
25.03.2017 10:41
Но тук усетих и менталната функция на майката вълчица, която прехвърли животинският си див нрав и опит на малкото вълче, като му даде сила и кураж, да не се предава и страхува от нищо, да бъде агресивно пред всичко, което може да се изпречи по пътя в животът му.

поздрави, многоо силно и истинско..
хубав ден ,приятел!
цитирай
2. aip55 - Но тук усетих и менталната функция ...
25.03.2017 12:00
katara написа:
Но тук усетих и менталната функция на майката вълчица, която прехвърли животинският си див нрав и опит на малкото вълче, като му даде сила и кураж, да не се предава и страхува от нищо, да бъде агресивно пред всичко, което може да се изпречи по пътя в животът му.

поздрави, многоо силно и истинско..
хубав ден ,приятел!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря за оценката и хубавите думи Ю...!
Историята е истинска, но аз я преразказах от мое име.
Е, силна емоция е едно такова преживяване.
Но ние парашутистите всекидневно се обучавахме във
взаимопомощ и дисциплинен морал, което ни правеше по задружни и завинаги приятели. А, учудването ми когато видях колегата си след тази случка бе, че камуфлажните му панталони се бяха оцветили в жълто
и смърдяха на сещай се де!
Хубава събота и неделя!
цитирай
3. zabavnata - Интересен разказ!
25.03.2017 20:03
Вероятно Чопи няма да иска да остане в дивата природа, а ще ви последва. Предполагам, че и най-дивия звяр може да се опитоми. Има някаква магия в това да опитомиш звяр - с любов и грижи.
Поздрави! Прочетох с огромен интерес, защото хората казват, че аз гледам вълк, но за мен е най-красивото и любеобвилно хъски на света.
цитирай
4. valben - Поздрави, приятелю!
25.03.2017 20:34
Има нещо много ценно в твоето писане. Ще се опитам да го маркирам с няколко ду,ми - преживяно, истинско, неподпровено. Ето в тези неща винаги ще те подкрепям и поздравявам. А ти ставаш все по-добър!
Вал
цитирай
5. aip55 - Вероятно Чопи няма да иска да остане ...
25.03.2017 20:36
zabavnata написа:
Вероятно Чопи няма да иска да остане в дивата природа, а ще ви последва. Предполагам, че и най-дивия звяр може да се опитоми. Има някаква магия в това да опитомиш звяр - с любов и грижи.
Поздрави! Прочетох с огромен интерес, защото хората казват, че аз гледам вълк, но за мен е най-красивото и любеобвилно хъски на света.

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря за мнението Ви!
Особено го считам за положително от капацитет, като вас.
Именно смятам, че грижите и привързаността са причината
да изпитваш любов към животните. Горките,
те не могат да ти кажат и обяснят обичта си към теб,
но пък намират начин да ти го покажат всеотдайно и откровено.
А, хъската си е копие на вълка, но пък са много обичливи кучета. И аз ги харесвам. Благодаря за коментара.
цитирай
6. aip55 - Има нещо много ценно в твоето пис...
25.03.2017 20:56
valben написа:
Има нещо много ценно в твоето писане. Ще се опитам да го маркирам с няколко ду,ми - преживяно, истинско, неподправено. Ето в тези неща винаги ще те подкрепям и поздравявам. А ти ставаш все по-добър!
Вал

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря за мнението ти Вал!
Малко останахте истинските хора, които
са в блога за да творят наистина сериозни
литературни и логични постинги.
А ти си един от тях приятелю!
Хубава събота и неделя!
цитирай
7. aip55 - Апропо...
09.11.2018 17:51
Тези дни имах удачен улов. Намерих леговище на вълци. Вълчицата я убих с един изстрел, а двете малки вълчета удавих в близката река. Живея съвсем близо до гората и занесох трупа на вълчицата вкъщи, за да се похваля пред семейството и приятелите си. По пътя някъде зад мен се раздаде вълчи вой, но този път беше някак необичаен. Беше пропит с мъка.
На следващото утро ме разбуди лаят на кучето. Станах и излязох на двора. Картината, която видях ме вцепени. Огромен сив вълк стоеше в средата на двора, а малката ми дъщеря си играеше весело с опашката му, кучето беше вързано на верига и лаеше бясно, но едва ли можеше с нещо да помогне, дори и да беше развързано. Погледите ни с вълка се срещнаха и веднага разбрах, че това е той, че вчера бях убил неговото семейство. Стоях замръзнал на прага и ясно разбирах, че с нищо не мога да помогна на дъщеричката си, а тя самата изобщо не разбираше в каква опасност е. Очите ми се напълниха със сълзи, а дъщеря ми, като ме видя, остави вълка и изтича засмяна към мен. Прегърнах я и я притиснах силно към гърдите си. Вълкът ни гледа известно време, обърна се и си тръгна. И не стори нищо лошо нито на дъщеря ми, нито на мен. Не отмъсти за болката, която му бях причинил, за смъртта на неговата вълчица и децата му. И все пак той си отмъсти. Но без да пролива кръв. Даде ми да разбера, че съм убил деца и ми предаде неговата болка. Доказа, че е по-силен от хората!”
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1480872
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031