Постинг
28.09.2014 01:57 -
мисли за вярата
Обичам есента златна и красива, с много плодове и много надежди в края на годината.
Като че ли човек се зарежда със тайна сила и надежда да идващите коледни празници и красотата и вярата около тях - онази чистата християнска вяра,която много много ни липсва напоследък.
Днес прочетох за един млад свещеник от Смолян - Данаил-как говори за Господ Исус Христос и упованието да го усещаме край нас и да му вярваме за да ни помага в тези трудни времена. Далечни слова, никога не чувани от моето поколение .най-вече сме загубили вяра във всичко и в религията напълно. Та този млад свещеник отдаден изцяло на вярата си ме изуми със силата на своя благ поглед но и с с силата на своите притчи.
Много много истини разказа той и за християтнството и за силата му да прощава и да посочва правия път в трудни моменти ,но уви трудни истини, истини за много малко хора разбираеми. Тъгата му за младите хора за безвремието в което живеят и за изчезналите морални ценности.Много работа и сила му трябва на отец Данаил,за да успее поне малко и то там в Смолян -там където са минавали еничерите и не са успели да отсекат толкова много човешки български глави, че да п роменят българската вяра. и българския дух. Много е писано има и Време разделно но няма желание в младите няма и водачи -духовни водачи които да ги слушат хората с упование и надежда.
Та така аз просто исках да споделя, че колкото и трудно и тежко да е сега - самотни родители деца и внуци на гурбет пък бил той и на високо ниво,пак е тъжно. Е има телефони супер модели, има скайп - виждаме се но крием очите си пълни със виновни сълзи и се питаме къде сгрешхме с нашите деца та те са далеч от нас, само ние ли сме
виновни и повтаряме приглушено Господи пази ги.
Ето тази вяра е безвъзвратно загубена тя е просто останала едно малко пламъче и тихичко свети в Коледната нощ и ни помага да мислим хубави неща и да се обичаме повече и да се държим един задруг, а не да се мразим защото тази вяра поне ни остава усещането за нещо свято неприкосновенно което трябва да пазим.Там ни е надеждата;
И Господ да ни пази всинца!
Като че ли човек се зарежда със тайна сила и надежда да идващите коледни празници и красотата и вярата около тях - онази чистата християнска вяра,която много много ни липсва напоследък.
Днес прочетох за един млад свещеник от Смолян - Данаил-как говори за Господ Исус Христос и упованието да го усещаме край нас и да му вярваме за да ни помага в тези трудни времена. Далечни слова, никога не чувани от моето поколение .най-вече сме загубили вяра във всичко и в религията напълно. Та този млад свещеник отдаден изцяло на вярата си ме изуми със силата на своя благ поглед но и с с силата на своите притчи.
Много много истини разказа той и за християтнството и за силата му да прощава и да посочва правия път в трудни моменти ,но уви трудни истини, истини за много малко хора разбираеми. Тъгата му за младите хора за безвремието в което живеят и за изчезналите морални ценности.Много работа и сила му трябва на отец Данаил,за да успее поне малко и то там в Смолян -там където са минавали еничерите и не са успели да отсекат толкова много човешки български глави, че да п роменят българската вяра. и българския дух. Много е писано има и Време разделно но няма желание в младите няма и водачи -духовни водачи които да ги слушат хората с упование и надежда.
Та така аз просто исках да споделя, че колкото и трудно и тежко да е сега - самотни родители деца и внуци на гурбет пък бил той и на високо ниво,пак е тъжно. Е има телефони супер модели, има скайп - виждаме се но крием очите си пълни със виновни сълзи и се питаме къде сгрешхме с нашите деца та те са далеч от нас, само ние ли сме
виновни и повтаряме приглушено Господи пази ги.
Ето тази вяра е безвъзвратно загубена тя е просто останала едно малко пламъче и тихичко свети в Коледната нощ и ни помага да мислим хубави неща и да се обичаме повече и да се държим един задруг, а не да се мразим защото тази вяра поне ни остава усещането за нещо свято неприкосновенно което трябва да пазим.Там ни е надеждата;
И Господ да ни пази всинца!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
