Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2008 20:27 - Оливерио Хирондо
Автор: pafffka Категория: Изкуство   
Прочетен: 4018 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 21.03.2009 15:45


ПЛАШИЛОТО

(откъс)

web

Не ме е грижа дали жените имат гърди като пресни магнолии или изсъхнали смокини, кожа, мека като праскова или грапава като пила. Дали те се събуждат с дъх на афродизиак или с дъх на препарат за унищожаване на насекоми - на мен ми е безразлично. Напълно съм способен да издържа дори нос, дето би спечелил първа награда на изложба за моркови. Обаче има едно нещо! - и за това съм непреклонен - при никакви обстоятелства не мога да ги извиня, ако те не могат да летят. Ако не умеят да летят, то те са си загубили времето, опитвайки се да ме съблазнят.

По тази - и по никаква друга - причина аз се влюбих толкова лудо в Мария Луиза.

Какво ме интересуваше, че поднася устните си на части, сякаш са парчета сладкиш, и в същото време страда от дяволски пристъпи на ревност. Какво ме интересуваше, че има патешки стъпала и че прилича на гледачка на ръка, претендираща да крие важна тайна за бъдещето.

Мария Луиза беше наистина лека като перушинка.

От зори тя политаше. Прехвръкваше от спалнята до кухнята, от столовата до килера. Тя прелиташе да приготви банята, да ми извади чиста риза. Тя отлиташе на пазар и по другите си домакински шетни...

С какво нетърпение очаквах нейното завръщане от пътешествията й до покрайнините! Там, в далечината, загубена между облаците, я забелязвах като малка розова точка. "Мария Луиза! Мария Луиза!", подвиквах... и само след няколко секунди тя ме сграбчваше с перушинестите си крака, напъвайки се да ме вдигне и пренесе по въздуха до едно или друго място.

В километри от мълчание ние следвахме линиите на милувки, дето ни отнасяха близо до рая; накрая в продължение на часове гнездяхме на някой облак като ангели; след това внезапно, въртейки се спираловидно като падащо листо, правехме конвулсивно приземяване.

Колко прелестно е да държиш жена, толкова лека... въпреки че от време на време тя успяваше да ме докара до състояние да видя звездите! Колко сластолюбиво е да прекараш цели дни между облаците... да прекарваш нощите в полети, предназначени само за теб.

След като сме изпитали небесната жена, каква вероятна привлекателност може да ни предложи земната? Наистина, има ли някаква съществена разлика между съжителстване с крава и с жена, чиито бутове са едва на 78 сантиметра от земята?

Аз, за себе си, съм неспособен да схвана съблазънта на пешеходната жена, и без значение колко силно се опитвам да го проумея, намирам за невъзможно да постигна или да си представя по-добра любов от преживяната, реейки се през небесата.

 

 

© Оливерио Хирондо, 1932
© Веселин Веселинов, превод, 2003
© Издателство LiterNet, 08. 05. 2002



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ех, pafffka
15.06.2008 23:16
тоя разбърква стомаха направо....
цитирай
2. martiniki - е, ама
16.06.2008 12:52
и аз ти писах коментар, къде се е дянал;

цитирай
3. pafffka - тук е де,
16.06.2008 13:31
ама само един брой - друг нямаше :))

:-*
цитирай
4. nav - хих
06.06.2011 20:12
Това много на мой вкус.

Поздрави и песни
:)
цитирай
5. pafffka - тенкс
06.06.2011 21:41
връщат се по три ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pafffka
Категория: Изкуство
Прочетен: 485292
Постинги: 167
Коментари: 125
Гласове: 1079
Архив