Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2008 18:48 - Ан Секстън
Автор: pafffka Категория: Изкуство   
Прочетен: 5664 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.03.2009 15:46


Отчаяният

Кой е той?
Релсов път водещ към ада?
Скършване като треска от мебел?
Надеждата която внезапно превзема помийната яма?
Любовта която се процежда през решетката като пясък?
Любовта която повтаряше завинаги, завинаги
и после те прегази като камион?
Молитва ли си, която се слива с радио реклама?
Отчаян,
аз не те обичам особено.
Ти не подхождаш на дрехите нито на цигарите ми.
Защо се настани тук
огромен като танк
прицелен в половината ми живот?
Не можа ли да отидеш и да се слееш с дървото
вместо да се настаниш тук в моите корените
и да ме насилиш да изляза от живота, който водих
когато до този момент това беше коремът ми?

Е, добре!
Взимам те с мен в пътешествието,
в което от толкова много години
ръцете ми са безмълвни .


***

Боса

Да ме обичаш с моето перчене
означава да обичаш дългите ми загорели крака,
прекрасните ми, изящни като лъжици
и стъпалата ми, тези две деца
оставени да играят навън голи. Интригуващите места,
моите пръсти. Вече развързани.
И освен това да гледаш ноктите на краката ми и
всичките десет части, коренче по коренче.
Всички възторжени и диви, това малко
прасенце отиде до пазара а другото малко прасенце
остана тук. Дълги загорели крака и дълги загорели пръсти.
Останалото, скъпи мой, жената
нарича свои тайни, малки къщи,
малки езичета, които ти разказват.

Няма никой освен нас
в тази къщичка на брега.
Морето носи звънче на пъпа си.
И аз съм твоето босоного момиче
за цяла седмица. Интересуваш ли се от наденички?
Не. Не би предпочел и скоч?
Не. Всъщност ти не пиеш. Ти ме
изпиваш. Чайките убиват риба,
крещят наоколо като тригодишни.
Сърфът е наркотик, зове
аз съм, аз съм, аз съм
цяла нощ. Боса,
барабаня напред назад по гърба ти.
На сутринта тичам от врата на врата
в къщата и играя на гоненица.
Сега ме хващаш за глезените.
Сега си проправяш път нагоре по краката ми
и ме пронизваш в знака на моя глад.

***

Край, среда, начало

Имаше едно време едно нежелано дете.
Абортирана по три модерни метода
тя висеше на матката
закачена за І
построила къщата си вътре
и нямаше никакъв смисъл
да я стържат от там.

В часа на раждането си
тя не заплака,
натупаха я,
но тя не крещя-
вместо това сняг се посипа от устата й.

Докато растеше, година след година,
косата й се изви като роза във ваза
и потече червена по лицето й.
Поставиха й камъни за да накарат
растежа да замръзне тихо
и въпреки че я натъртиха
те не я убиха
но убийството беше вградено в нейното начало


Заключиха я във футболна топка
но тя просто се огъна
и се престори, че е в топла кукленска къща.
Вкараха насекоми за да я изпохапят
и тя ги остави да пропълзят в очите й
преструвайки се, че е куклено шоу.

По-късно, по-късно,
съвсем пораснала, както твърдяха
й дадоха пръстен
и тя го носеше като коренище
и си казваше:
“Да не те обичат е човешко състояние”
и лежеше като статуя в леглото си.

И тогава веднъж
ужасно случайно
любовта я взе на своята голяма лодка
и тя гребеше океана
с гореща радост.

После,
бавно,
любовта изтече
и лодката се превърна в хартиена
и тя узна своята участ
най-после.
Върни се където ти е мястото
бъди глухоняма
в тази метална къща
остави го да те обучи да бъдеш никоя.

***

В компанията на ангелите

Бях уморена да бъда жена,
уморена от лъжиците и пощата,
уморена от устата и гърдите си,
уморена от козметиката и коприните.
Все още имаше мъже, които сядаха на масата ми,
наобиколили купата, която им поднасях.
Купата беше пълна с пурпурно грозде
и мухите кацаха вътре заради уханието
И дори баща ми идваше с белите си кости.
Но аз бях уморена от половете.

Миналата нощ сънувах сън
и му казах..
“ Ти си отговорът.
Ти ще надживееш съпруга ми и баща ми.”
В този сън съществуваше град изграден от вериги
където Жана беше оставена да умре в дрехи на мъж
и природата на ангелите беше станала необяснима
двамата представляваха еднакви същества,
едното с нос, другото с ухо в ръката си,
едното дъвчеше звезда и записваше орбитата й,
всяко беше като поема която се подчинява сама на себе си
и изпълнява функциите на Господ
отделно от хората.

“Ти си отговорът”,
казах и влязох,
легнах до портите на града.
После затегнаха веригите около мен
и аз загубих нормалния си пол и последния си аспект.
Адам беше от лявата ми страна
а Ева от дясната,
и двамата напълно несъвместими със света на здравия разум
Заедно помахахме с ръце
и тръгнахме под слънцето.
Вече не бях жена,
не бях нито едното, нито другото.

О, дъщери на Йерусалим,
царят ме въведе в своята стая
Аз съм черна и съм прекрасна.
Освободиха ме и ме съблякоха.
Нямам нито крака, нито ръце.
Цялата съм само кожа като риба.
Вече не съм жена повече
отколкото Христос беше мъж.

***

превод: Мария Попова

(fightingone)



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pafffka
Категория: Изкуство
Прочетен: 481720
Постинги: 167
Коментари: 125
Гласове: 1079
Архив