Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2007 19:32 - Пяната на дните
Автор: pafffka Категория: Изкуство   
Прочетен: 5328 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 21.03.2009 15:46


от Борис Виан -

една от любимите ми книги. Най-после и в електронен вариант, макар и само откъси. В превод на Симеон Лекарски.


I.

imageКолин привършваше с тоалета си. На излизане от ваната се бе увил с голяма хавлиена кърпа, от която се подаваха само краката и торсът му. Взе от стъклената полица пулверизатор и напръска с уханен брилянтин светлите си коси. Кехлибареният гребен раздели свилената им маса на дълги оранжеви ивици, подобни на онези, които весел орач би очертал с вилица в конфитюр от кайсии. Колин остави гребена и с ножичките за нокти подряза косо матовите си клепачи, за да придаде загадъчност на погледа си. Трябваше да го прави често, защото те растяха бързо. Запали лампичката над увеличителното огледало и се приближи, за да разгледа кожата си. Няколко комедона бяха набъбнали край ноздрите му. Когато се видяха в огледалото и разбраха колко са грозни, те сами потънаха в кожата и Колин със задоволство угаси лампата. Свали кърпата от кръста си и с едно от ъгълчетата попи последните капчици между пръстите на краката си. Огледалото свидетелстваше за приликата му с русия актьор, който играеше главната роля в един нашумял американски филм. Имаше кръгла глава, малки уши, прав нос и загоряла кожа. Усмихваше се често с невинна бебешка усмивка и от това на брадичката му се беше образувала трапчинка. Беше висок, слаб, с дълги крака и много мил. Името Колин горе-долу му отиваше, с девойките говореше нежно, а с младежите весело. Почти винаги бе в добро настроение, а през останалото време спеше.

Той изпразни ваната, като проби на дъното й дупка. Подът на банята беше покрит със светложълти теракотени плочки и водата се изтичаше през отвор, доскоро разположен точно над бюрото на наемателя от долния етаж. Без да предупреди Колин, той неотдавна беше преместил бюрото си. Сега водата се изливаше върху бюфета. Колин обу сандали от рипсено кадифе с цвят на много дълбока зелена вода и вълнено сако с лешников оттенък. Закачи кърпата на сушилката, взе килимчето пред ваната и след като го поръси с морска сол, която да попие влагата, го метна на ръба на ваната. По килимчето изби влага и се образуваха гроздове от сапунени мехурчета.

Колин излезе от банята и тръгна към кухнята, за да провери как приключва приготовлението на храната. Всеки понеделник Шик, който живееше съвсем наблизо, идваше на вечеря. Днес беше едва събота, но Колин копнееше да види Шик и да му предложи изисканите гозби, подбрани и сготвени с тиха радост от Никола, новия готвач. Колин и Шик бяха ергени, връстници, двадесет и две годишни, с еднакви литературни интереси, но Шик имаше по-малко пари. Колин притежаваше солидно състояние, което му позволяваше да живее сносно и да не работи за чужда сметка. А Шик трябваше веднъж седмично да ходи в министерството да взема на заем пари от чичо си, защото като инженер бе платен по-ниско дори от работниците, които ръководеше, пък е трудно да ръководиш хора, по-добре облечени и по-сити от теб самия. Колин се стараеше да го улеснява, като го канеше на вечеря при всяка възможност, но поради гордостта на Шик беше предпазлив, за да не заприлича щедростта му на подаяние.

Коридорът към кухнята беше светъл, остъклен от двете страни, и от всяка грееше по едно слънце, защото Колин обичаше светлината. Навред от стените стърчаха месингови кранчета. Отраженията на слънцата създаваха приказна атмосфера. От ударите на лъчите по кранчетата се получаваше музика, под чиито звуци кухненските мишки танцуваха и тичаха след топчетата кристализирана светлина, образувана от лъчите, които се разбиваха о пода като жълти живачни струи. Пътем Колин погали една от мишките, чиито мустачки бяха много дълги и черни, а самата тя беше сива, слаба и удивително лъскава. Готвачът ги хранеше много добре, но внимаваше да не затлъстяват. През деня мишките не вдигаха шум и си играеха само в коридора.

Колин отвори емайлираната врата на кухнята. Готвачът Никола наблюдаваше апаратурата. Седеше пред бледожълт, също емайлиран пулт с контролните табла на различните кухненски уреди, разположени покрай стените. Стрелката на електрическата фурна, регулирана за печена пуйка, трептеше между "почти" и "готово". Скоро пуйката трябваше да се извади. Никола натисна зелено копче, което задейства самонасочваща се антена с чувствително връхче. Тя проникна в пуйката, без да срещне ни най-малко съпротивление, и тутакси стрелката отскочи до степента "готово". Никола незабавно изключи фурната и пусна нагревателя за чинии.




http://liternet.bg/publish21/b_vian/pianata.htm



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. desify - ДК:..
05.12.2007 19:35
В момента нея чета......:]
Великолепен е Виан. Неповторим.
цитирай
2. pafffka - обичам го страстно
05.12.2007 19:37
още от малка - не ми е минало още :)))
цитирай
3. анонимен - МАНЕКЕНКАТА-С-ГОЛЕМИТЕ-БОМБИ
06.12.2007 20:38
не ми харесва. паулу коелю е в пъти по-як!
цитирай
4. анонимен - паулу коелю
06.12.2007 20:41
и аз та жотем коджа, Манекенке!
цитирай
5. pafffka - чети си куелю тогава, колега
07.12.2007 10:23
и не ни занимвай с глупости !
цитирай
6. divnaya - ааааааааааааааааааааааааааааааааааа
09.07.2008 19:57
харесвам го и отдавна не съм си го препрочитала:) и то точно пяната на дните, напомни ми много неща отпреди много години! най-добре върви с погнусата на сартр:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pafffka
Категория: Изкуство
Прочетен: 485286
Постинги: 167
Коментари: 125
Гласове: 1079
Архив