Постинг
04.12.2007 10:59 -
Френски поети (5)
Автор: pafffka
Категория: Изкуство
Прочетен: 2712 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2009 15:47
Прочетен: 2712 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 21.03.2009 15:47
Венюс КУРИ-ГАТА
съвременна поетеса
* * *
Любовта прилича – казва тя – на отесняла роба
и целувките си като стъклени мъниста ниже у дома зад пъстро-
цветните кепенци
на протрития в средата праг
котаракът скубе облак за да си го хапне
и съветва вятъра понесъл непознати думи
в старото огнище да ги хвърли редом с виещите се лозини
пламнали от страст по нея по жената дето лампата със светозарни
пръсти от жужащите пчели отбулва
и която има си за събеседник старото замлъкнало махало от мига
когато ключът й ръждяса
Никол ЛОРАН-КАТРИС
съвременна поетеса
* * *
Ето че дойде денят
за големи изпитания,
ето времето дойде
за голямата любов.
Който търси абсолютната любов,
нелюбов той в себе си открива
и това е повече от болка.
Клодин ЕЛФ
съвременна поетеса
Из "СТРАННИКЪТ И РОЗАТА"
А аз ти казвам – любовта отива по-далече от самата
любов и че изгнанието е пропукването между теб и мен.
Ти вече знаеше, че някогашната жена е
онази същата жена, готова да започне отначало.
Разказвах ти за вечното търпение на есента
и за очакването на зората; ти отвръщаше с любов и нощи.
И аз ти казах: някакво дърво успяло е да пусне корен
в наште сенки
и клоните му плодове ще носят и сезони.
Човек с цветчета тайнствени, в самия себе си бе длъжен
да се гмурнеш,
жената да откриеш там, отворена като морето.
Познавах тоя мъж, отдавна в мен зарит,
да дреме в мойте слабини, изгарящи за оран.
Доминик ДАГЕ
1938
Из "СТЪПКА ПО СТЪПКА"
Градът отплува сред мъглата:
изчезват всички шумове
и гласовете се сплъстяват в тишина.
Добре го знаем –
сърцето е от лед сковано.
Каква любов за оня, който ще го съживява?
превод: Кирил Кадийски
съвременна поетеса
* * *
Любовта прилича – казва тя – на отесняла роба
и целувките си като стъклени мъниста ниже у дома зад пъстро-
цветните кепенци
на протрития в средата праг
котаракът скубе облак за да си го хапне
и съветва вятъра понесъл непознати думи
в старото огнище да ги хвърли редом с виещите се лозини
пламнали от страст по нея по жената дето лампата със светозарни
пръсти от жужащите пчели отбулва
и която има си за събеседник старото замлъкнало махало от мига
когато ключът й ръждяса
Никол ЛОРАН-КАТРИС
съвременна поетеса
* * *
Ето че дойде денят
за големи изпитания,
ето времето дойде
за голямата любов.
Който търси абсолютната любов,
нелюбов той в себе си открива
и това е повече от болка.
Клодин ЕЛФ
съвременна поетеса
Из "СТРАННИКЪТ И РОЗАТА"
А аз ти казвам – любовта отива по-далече от самата
любов и че изгнанието е пропукването между теб и мен.
Ти вече знаеше, че някогашната жена е
онази същата жена, готова да започне отначало.
Разказвах ти за вечното търпение на есента
и за очакването на зората; ти отвръщаше с любов и нощи.
И аз ти казах: някакво дърво успяло е да пусне корен
в наште сенки
и клоните му плодове ще носят и сезони.
Човек с цветчета тайнствени, в самия себе си бе длъжен
да се гмурнеш,
жената да откриеш там, отворена като морето.
Познавах тоя мъж, отдавна в мен зарит,
да дреме в мойте слабини, изгарящи за оран.
Доминик ДАГЕ
1938
Из "СТЪПКА ПО СТЪПКА"
Градът отплува сред мъглата:
изчезват всички шумове
и гласовете се сплъстяват в тишина.
Добре го знаем –
сърцето е от лед сковано.
Каква любов за оня, който ще го съживява?
превод: Кирил Кадийски
Няма коментари