Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2007 10:44 - Френски поети(3)
Автор: pafffka Категория: Изкуство   
Прочетен: 1815 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.03.2009 15:48


Оливие ЛАРОНД
1927-1965


ДА ГОВОРИШ

Строших аз чашата кристална на твоето мълчание.
Аспидата стъкло обича, затова и не изпитва глад.
За листа на ветрилото й тук черешата е оправдание,
но не очите на цветята, докато сънуват своя аромат.

В цветята на очите ти стрелец не е открит.
Върху гърдите ти пилее се шафранът на косите избуяли.
Разстлали свойте платове по-дълги от възхвали,
за петльов гребен имат слънцето търговците от Крит.



Аниз КОЛЦ
съвременна поетеса


Из "СПОДЕЛЕНА САМОТА"
(фрагменти)

Моят глад кръжи около теб
както земното кълбо около слънцето

Никога не ще се слеем

Сладка светлина обляла
мойта кожа


*

Аз меря мъката
в очите ти
тъй както мерят хляба
преди във фурната хлебарят да го хвърли


*

Не ние обитаваме земята
тя нас ни обитава

И щом телата ни се слеят
изниква новата черта на смътен
неясен хоризонт



Луи КАЛАФЕРТ
1928-1994


ЛОНДОН
(фрагменти)

Докато палех аз цигара от цигара
                чорапите си ти свали
                приседнала на края на кревата
    и виждам колко те е страх
не смееш в стаята в която слухтят и голите стени
                да вдигнеш погледа си плах

А времето бе сякаш спряло да подкара
                пак нов рефрен като че ли
                аз бавно приближих се до кревата
    прострях ръце да те поема в тях
и в тоя сладък миг когато внезапна скръб ни вцепени
                разбрах и мене ме е страх

Навън се носи глъч и ако тръгнем двама
към друг по-хубав свят ще е Друг изход няма

Над Лондон есен е и полунощ почти


*

    Наистина вали над Лондон
    над мостовете скръб ръми

Осаждени мъгли над Лондон
в ипохондричните тъми

           Над Лондон дъжд вали над Лондон
           на ситни капчици ръми

Как странно пак смали се Лондон
и как нощта се устреми

           Чадъри но нали над Лондон
                      вали дъждът и тях отми

Две сенки сме били сред Лондон
сега една сме дъжд ръми

           Наистина вали над Лондон
           и аз до теб и все сами


*

Няма да ме изненада
понеделник вторник сряда
ако звук не изречеш

Сочна ябълка не бе ли
между зъбите ти бели
този хруст зелено-свеж

Тук в прегръдките на Мери
Шели всеки ще намери
призрака на Франкенщайн

Този кехлибар не бе ли
от очите-карамели
за награда обещан

Бозуел е тук натикан с
Милтън с призрака на Дикенс
сенки призрачни край нас

Нищо че светът пред мене
бял и златен и зелен е
само тебе виждам аз

Мойта вечна изненада
понеделник вторник сряда
сочна хубава и млада



превод: Кирил Кадийски



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pafffka
Категория: Изкуство
Прочетен: 489104
Постинги: 167
Коментари: 125
Гласове: 1079
Архив