Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2007 10:13 - Френски поети (1)
Автор: pafffka Категория: Изкуство   
Прочетен: 1746 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.03.2009 15:48


Мари-Клер БАНКАР
съвременна поетеса


НЕПОЗНАТИЯТ

Вървя в смразяващата самота на книгите:
сърцето ми замръзва
със свойте спомени замръзнали.

И хлопа вятърът кепенците.

Ноември.

Бе нужен цял живот да може тракащите клони
да ни накарат истински да чакаме.
Там, зад градината,
отвъд годините, които са пред нас,
са струпани бодливите черупки на опадалите кестени.
Димят пожарите на есента в мъглата
и в лилавеещите се прозорци.

Наистина ноември.

Нещата са си по местата.

А непознатият е между другото наблизо
като тревожна птица.



Клод РОА
1915-1997


ТОЛКОВА

Аз толкова я гледах милвах и обайвах
и толкова високо виках името й в тишината
на вятъра го шепнех на съня го доверявах
тъй мисълта ми кацаше и кацаше по нея
подобно чайка върху мачтите на кораб
че даже ако пътя ни по който бавно крачим
е бил и пак ще бъде само милване на времето
способно да забрави че били сме двама пред очите му
аз пак ще му благодаря за чудото да бъда тук
и че макар и разделени сянката й на стената
усеща смаяна как мойта сянка мъчи се да я докосне


МАРИ ОТДАВНА

Понякога следобед сядам сам на маса
на тротоара пред "Кафе дьо ла мери"
на Сен Сюлпис
и слушам аз как времето минава и ме отминава
и пак си спомням за Мари която някога
такива мъки причиняваше на своите приятели момчетата

Къде си днес Мари изгубих ти следите
следи на млада котка и на отминаващото време

Прати ми вест ако си някъде ако си жива
ела тук с автобус 96

Да автобусът този е но аз не знам сега къде е
къде ли би могла да бъде днес Мари
Мари чиито
следи отдавна ми се губят

Косите ми са вече побелели от избелелите ми спомени по-бели
Следобед е на тротоара пред "Кафе дьо ла мери"
до спирката на автобусите където пак ще слезе (но кога ли?)
Мари онази същата от 35-а смеещата се Мари
която приближавайки ми казва:
"Наистина ли много закъснях?"

Не който срещу времето върви не закъснява.



Ален БОСКЕ
1919-1998


БЕЗ ОПРЕДЕЛЕНИЕ

любовта е
океан за луди антилопи
любовта
е окото приковало моето око
към звезди опиянени
любовта е
слънцето което негодува
че е пратено в изгнание под своите колени
любовта забравата
и словата прегладнели
дето ръфат тая мандарина
паметта ми



превод: Кирил Кадийски



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pafffka
Категория: Изкуство
Прочетен: 481720
Постинги: 167
Коментари: 125
Гласове: 1079
Архив