Моят котарак

В очите на моя котарак -
Египет.

Седнал е
на облегалката на фотьойла.

И сънува.

Сънят му е
извън времето.

Насън си играе
с кълбото
на безкрайността.

Когато го докосвам,
мисли,
че това е
ръката на фараона.

***

Някога, преди години

Преди години
пристигнах в творческия дом
в Обори.

Посрещна ме
поетът Пшибош, възмутен:
виждате ли тази котка?
Вчера славей умъртви.

Вървяхме по алеята
на Заслужилите кестени,
отрупани със цвят.

Боях се
да не накърня красотата,
но попитах:
знаете ли,
че славеите се хранят с мърша?

Погледна ме поетът Пшибош
и красноречиво
пред устните си
вдигна пръст.



Превод: Иван Вълев