Прочетен: 14678 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.11.2007 18:18
Озарен можем да наречем онзи,
чиито слова съответстват на делата му,
онзи, който се отрича
от обичайните връзки с този свят.
(Зул-Нун Египтянина)
Целият живот на маулана (букв. нашия господар) Джалалуддин Руми, основател на ордена на Въртящите се дервиши, служи като потвърждение на източната поговорка: „Гигантите идват от Афганистан и влияят на целия свят." Джалалуддин Руми е роден в знатно семейство в Бактрия в началото на XIII в. Живял и учил в Икониум (Византия) в Мала Азия преди възникването на Османската империя, от трона на която, както се говори, се отказал. Неговите произведения, написани на персийски, толкова много се почитат в Иран заради техните поетични и литературни достойнства и мистичното им съдържание, че ги наричат „Коран на езика пехлеви". Въпреки това Руми е имал отрицателно отношение към шиизма, националния култ на Иран, като го е критикувал за неговата ограниченост.
Макар да твърди, че стиховете на Корана са алегорични, а самият Коран има седем различни значения, Руми е смятан от арабите, а също така от мюсюлманите в Индия и Пакистан за един от най-великите мистични учители. Трудно би могло да се определи степента на въздействие на Руми, но следи от неговото влияние откриваме в литературните и философски произведения на различни школи. Дори доктор Джонсън, добре известен със своите не-благосклонни изказвания, е казал за Руми следното: „Той разкрива пред странника секретите на Пътя на Единението и прави явни Тайните на Пътя на Вечната Истина."
По-малко от сто години след смъртта на Руми - през 1273 г. - произведенията му придобиват такава известност, че Чосър се позовава на тях в някои свои трудове, като използва и материали от учението на духовния баща на Руми Аттар (Химика, 1150 - 1229/30). Дори беглият обзор на многобройните препратки към арабски източници, направени от Чосър, може да ни послужи като доказателство за суфийското влияние на литературната школа на Руми. Използваните от Чосър думи: „лъвовете могат да извличат уроци за себе си, когато бият кученца..." са просто перифраза на „ Удхриб ел-калба ва ята аддаба ал-фахду" („Бий кучето и лъвът ще се държи прилично"), тайна фраза на Въртящите се дервиши. За да бъде разбрана правилно, трябва правилно да схванем и играта на думи. При написването на тази парола се използват именно тези думи (куче и лъв), но в разговорната реч се употребяват сходни по звучене думи. Вместо да кажат „куче" (kalb), суфиите казват „сърце" (galb), а вместо „лъв" (фахд) те произнасят „невнимателен" (фахид). Сега смисълът на изречението се променя: „Удряй сърцето (суфийските упражнения) и невнимателните (способности) ще се държат правилно."
С този призив започват „удрящите по сърцето" упражнения, които се изразяват в движения и концентрация на дервишите от ордена Мевлеви, Въртящите се дервиши. Друг интересен момент е връзката между „Кентърбърийски разкази" като алегория на вътрешното развитие и „Парламент на птиците" на Аттар. Проф. Скит ни припомня, че при Чосър, както и при Аттар, в поклонничеството участват 30 действащи лица. „Симург" на персийски означава „30 птици", затова върху тридесетте пилигрими, които търсят мистичната птица Симург в произведенията на Аттар пада определен смислов акцент. Но в английския език тази цифра не може да бъде интерпретирана по този начин. И Чосър запазва броя на поклонниците, фигуриращи в персийското произведение, заради изискванията на римата, но в „Кентърбърийски разкази" то вече е лишено от двойното си значение. „Историята на търговеца на индулгенции" откриваме у Аттар, а приказката за крушата - в IV книга на суфийското произведение на Руми „Маснави". Руми оказва голямо идейно и литературно влияние върху Запада. Благодарение на факта, че в наши дни по-голяма част от трудовете му са преведени на западни езици, това влияние е още по-силно. Но ако той „наистина е най-великият мистичен поет в историята на човечеството", както го нарича проф. Арбъри, самите стихове на Руми, в които той влага толкова много свои идеи, могат да бъдат оценени истински само ако се четат в оригинал. Макар че идеите и методите, използвани от Въртящите се дервиши и други школи, изпитали влиянието на Руми, не са чак толкова недостъпни, при условие че човек разбере начина на изложение на езотеричните истини.
Има три документа, по които външният свят може да изучава дейността на Руми. Най-важното е „Маснави-и-Манави" (Духовни куплети). То се състои от шест книги и се отличава с такава поетичност и сила на въображението, че когато се чете в оригинал, предизвиква странно и сложно чувство на възторг.
Руми пише тази книга 43 години. Особената сложност на идеите, формата и методите на изложение не ни позволяват да я приемем за чисто поетично произведение. Както отбелязва проф. Никълсън, любителите на обикновената поезия няма да я намерят тук. Такива хора няма да изпитат въздействието на особената поетична форма, създадена от Руми, за да предаде понятия, които, както смята авторът, са без аналог в обикновения живот. Да не обръщаме внимание на това забележително произведение прилича на опит да определим вкуса на сладкото от ягоди задочно.
Особено акцентирайки върху ролята на фината поетичност в океана на „Маснави", Никълсън понякога все пак предпочита формалната поезия. Той пише (Увод, „Избрано от Дивана на Шамс от Табриз", с. XXXIX) следното: „Поетичните достойнства на Маснави са необичайни, но читателите първо трябва да си пробият път през апологии, диалози и тълкувания на коранични текстове, метафизични тънкости и морализаторство, преди случайно да открият безупречен и изискан пасаж."
За суфия, а може би и за всеки друг човек, тази книга е глас от друго измерение, което в определен смисъл лежи в най-дълбоките слоеве на човешкото съзнание.
Въздействието на „Маснави", както и на всяко друго суфийско произведение, ще зависи от условията, в които човек изучава тази книга. Тя съдържа шеги, притчи, диалози, препратки към по-ранни учители и напомня за екстатогенните методи, предлагайки поразителен пример за метода на разсейване, когато с помощта на многопланово въздействие постепенно се създава обща картина, чиято функция е да доведе суфийското послание до съзнанието на човека.
Както и всички суфийски учители, Руми често приспособява това послание към обкръжението, в което работи. Има данни, че той въвежда танците и кръговите движения като упражнения за своите ученици заради флегматичността на местното население. Така нареченото изменение на учението или действието, предписвано от различни суфийски учители, в действителност не е нищо повече от прилагане на това правило.
В своята система на обучение Руми използва обяснения и интелектуални упражнения, размисъл и медитация, дейност и бездействие. Съчетаването на духовна активност при Въртящите се дервиши с движения на тялото под акомпанимента на свирка е резултат от особен метод, създаден, за да помогне на Търсещия да постигне хармония с мистичната реалност и съответно да се преобрази с помощта на тази реалност. Всичко, за което неразвитият човек се досеща, има своето значение и приложение в особения контекст на суфизма, който може да остане незабелязан, докато човек не го познае от личен опит.
Руми пише следното: „Молитвата притежава форма, звуков израз и физическа реалност. Всичко, което е свързано с думата, има и физически еквивалент, а на всяка мисъл съответства определено действие."
Въпреки че Руми съвършено безкомпромисно изказва доста непопулярни идеи (например, че независимо от външните постижения обикновеният човек е незрял в областта на мистицизма), една от неговите наистина суфийски постановки се състои в това, че почти всеки човек може да постигне определени успехи в осъществяването на своето предназначение.
Подобно на всички други суфии, които работят в условията на силно теологично влияние, Руми започва да говори със своите слушатели за религия. Той подчертава, че подходът на организираните институции към обикновената емоционална религия е неверен. Завесата от Светлина, породена от самодоволството, е по-опасна от Завесата от Мрак, която порокът създава в ума на човека. Разбирането идва с любовта, то не може да бъде получено чрез методите на организираната религия.
Руми се придържа към възгледите на ранните религиозни учители. С малки изключения техните последователи организират дейността си така, че практически изключват възможността да бъде постигнато просветление. Тази задача изисква нов подход към религиозните въпроси и Руми разглежда религията като цяло, използвайки необичайни методи. Той е далеч от мисълта да изучава или доказва каквито и да било догми. Той казва, че истинната религия няма нищо общо с представите на хората за нея. Оттук следва, че е напълно безполезно да се изучават догмите. В този свят няма подобия на онова, което наричаме (Божий) Престол, Библия, Ангели или Ден на Възкресението. Използуваните по необходимост сравнения дават само груба представа за съвършено различни неща.
Руми стига още по-далеч в сборника от изказвания и мисли „В него е това, което е в него" (Фихи ма фихи), който представлява своеобразен суфийски учебник. Той казва, че хората минават през три стадия. На първия етап те се кланят на каквото и да било - на мъжа, на жената, на парите, на децата, на земята или на камъните. Като постигнат известен прогрес, те започват да се кланят на Бог. В края на краищата хората вече не казват: „Кланяме се на Бог" или „Не се кланяме на Бог". Те са постигнали последния стадий. За да се доближи до суфийския Път, Търсещият трябва да разбере, че той самият е нещо, което сега наричат резултат от стандартизацията - застинали идеи и съждения, а отчасти и инстинктивни реакции, сформирали се в резултат на чужди влияния. Човек е лишен от свободата, която смята, че притежава. Преди всичко той трябва да се откаже от убеждението си, че вече разбира нещо, и да се опита да се доближи до реалното разбиране. Но на него вече са му внушили, че може да разбере всичко с помощта на един и същ метод - логическото мислене, и това убеждение му пречи изключително много.
„Вие ще бъдете нелогични, ако използвате същите методи, с чиято помощ са ви обучавали, само защото сте ги наследили."
Познаването на религията и това, което са учели великите религиозни учители, е част от суфизма. Фактът, че суфизмът по особен начин използва терминологията на обикновената религия, винаги е събуждал яростта на лицемерно набожните хора. Общо казано, суфиите смятат, че вярата на всеки религиозен учител, а особено самият му живот, символизира един от аспектите на Пътя, чието име е суфизъм. Исус е в нас, пише Руми, търсете неговата подкрепа. Но не бива да се опитвате с помощта на Мойсей, който е във вас, да задоволявате желанията на Фараона.
Като казва, че пътят на Исус е път на борба със самотата и преодоляване на въжделенията, Руми същевременно описва метода, в който суфиите виждат символичен израз на различните религиозни пътища. Пътят на Мохамед изисква да се живее сред обикновените хора. Руми пише: „Върви по пътя на Мохамед, а ако не можеш - поеми пътя на християнството." Това не означава, че Руми приканва да се направи избор между тези религии. Той посочва методите, с които Търсещият може да постигне съвършенство, т.е. онази завършеност, която идва, когато разберем какво представляват пътищата на Исус и Мохамед.
Също така, когато суфият говори за Бог, той има предвид не божеството, за което мисли човекът, възпитан в традициите на теологията. Набожните приемат това божество, докато атеистите го отхвърлят. Фактически всичко е отказ или приемане на онова, което схоластиците и духовенството предлагат на хората. Суфийският Бог няма никакво отношение към тази полемика, защото суфиите смятат че божественото се познава само в личния опит.
Това не означава, че суфиите ни предлагат да се откажем от логическото мислене. Руми пояснява, че интелектът е много важен, но той трябва да изпълнява своите функции. Ако имате нужда от дрехи, отивате при шивача. Интелектът подсказва кой шивач да изберете, но повече от това той не може. Ще трябва изцяло да се доверите на шивача, т.е. да повярвате, че той ще си свърши работата по нужния начин. Учителят казва, че логиката отвежда болния при лекаря, но след това той изпада в пълна зависимост от лекаря.
Макар добре подготвеният материалист да заявява, че би искал да чуе какво може да му каже мистикът, не е възможно да му бъде предадена цялата истина. Той никога няма да повярва. Истината се основава върху материализма не повече, отколкото върху логиката. Оттук следва, че мистикът работи на няколко различни нива, а материалистът - само на едно. Техният контакт ще доведе до това, че суфизмът естествено ще се стори на материалиста непоследователен. Ако днес промени вчерашната си гледна точка, човек ще заприлича на лъжец. Най-малкото ситуацията, в която целите на хората напълно се различават една от друга, ги лишава от възможността за взаимно разбиране.
Руми казва: „Онези, които не разбират нещо, казват, че то е безполезно. Ръката и инструмента приличат на кремъка и стоманата. Опитайте се да ударите с кремък земята. Ще получите ли искра?"
Една от причините, поради която суфиите не проповядват учението си публично, се състои в това, че зависимите религиозни хора или материалистите няма да го разберат.
Царски сокол кацнал на развалините на една къща, в които живеели сови. Те решили, че соколът е дошъл, за да ги изгони от жилището им и сам да се настани в него. Соколът казал: „Тези развалини може да са най-прекрасното място за вас, но за мен е по-добре да седя на ръката на царя." Тогава някои от совите започнали да крещят: „Не му вярвайте, той хитрува, за да ни открадне жилището."
Използването на притчи и илюстрации като тази е широко разпространено сред суфиите, и Руми ги използва може би повече от всички останали. Често той изразява една и съща мисъл по различен начин, като се стреми тя да проникне по-дълбоко в съзнанието на читателя. Суфиите смятат, че идеята ще може да проникне в обусловения (покрития с воала на мрака) ум само ако бъде изразена така, че успее да се промъкне през завесата на обусловеността. Фактът че не-суфиите имат толкова малко общи неща със суфиите, означава, че последните трябва да използват основните елементи, присъщи на всеки човек, които още не са напълно унищожени от различните проявления на същата тази обусловеност. Става дума именно за елементите, които определят суфийското развитие. Любовта е най-важният и най-постоянният от тях, тя е факторът, на който предстои да води човека и цялото човечество към съвършенство: „Човечеството чувства своята незавършеност и се стреми към съвършенство с всички средства, но единствено любовта ще му помогне да постигне своята цел."
Любовта сама по себе си е сериозно нещо. Тя се намира в тясна връзка с озарението. Всеки от тези два фактора подсилва другия. Силата на огъня на познанието е твърде голяма, за да бъде понесена без подготовка: „Огънят в печката може да се окаже твърде силен, за да се възползвате от неговата топлина, а по-слабият пламък на лампата може да ви даде точно толкова топлина, колкото имате нужда в дадения момент."
Всеки, който е достигнал определена степен на изкушеност, смята, че ще успее да намери самостоятелно пътя към просветлението. Суфиите отричат това и питат по какъв начин човек може да намери нещо, ако не знае какво е то. Руми пише: „Всички станаха златотърсачи, но обикновеният човек няма да познае златото, дори и да го види. Ако не умеете да разпознавате златото, присъединете се към мъдреца."
Най-често обикновеният човек вижда само отражението на озарението, макар и да мисли, че вече се намира н пътя към него. Светлината може само да се отразява о стената, но именно стената е нейният истински домакин. „Не се облягай на тухлата от стената, а търси вечният източник."
„За да може водата да се стопли както трябва, между нея и огъня трябва да има посредник, съдът."
Как може Търсещият да осъществи задачата си и да се озове на верния път? Преди всичко той не бива да се отказва да живее и работи в света. Руми учи, че не бива да изоставяме работата, защото „само тя може да ви даде съкровището, което търсите". С това отчасти се обяснява фактът, че всички суфии трябва да владеят някакъв творчески занаят. Работата означава не само обикновен труд или дори социално приемливо творчество. Тя включва в себе си и работа над себе си, алхимия, с помощта на която човек достига съвършенство. „Благодарение на знаещия човек вълната се превръща в килим, а от земята се издига дворец. Присъствието на духовния човек води до подобни трансформации.""
Мъдрият човек от самото начало става водач на Търсещия. Веднага щом това стане възможно, учителят освобождава ученика, който сам за себе си става мъдрец и продължава сам работата над себе си. В суфизма, както и навсякъде, можем да срещнем много лъжливи учители. В резултат от това суфиите се сблъскват с едно твърде странно положение, при което лъжливият учител може да бъде приет за истински (защото той прави всичко, за да съответства на представата за учител), а истинският суфий често изглежда на неподготвения и неспособен да различи истината Търсач съвсем не такъв, какъвто трябва да бъде суфият.
Руми предупреждава. „Не смятай, че можеш да съдиш за суфиите по външния им вид, приятелю. Докога като малко дете ще се блазниш от орехите и стафидите?"
Фалшивият учител отделя повече внимание на външните неща, той знае как да убеди Търсещия, че е велик човек, че го разбира и може да му разкрие големи тайни. Суфиите имат тайни, но те трябва да накарат ученика сам да ги постигне. Суфизъм е това, което идва с човека, а не това, което му се поднася на тепсия. Лъжливият учител през цялото време ще се опитва да задържи около себе си своите последователи, той никога няма да им каже, че тяхната подготовка е вече към своя край, след което те ще могат сами да се занимават със своето развитие и да продължат пътя си като Съвършени хора.
Руми се обръща към схоластика, теолога и последователя на лъжливия учител: „Кога ще престанете да обичате и се кланяте на гърнето? Обърнете внимание на водата!" Обикновено хората основават съжденията си само върху външните неща. „Знай разликата между цвета на виното и цвета на чашата."
Суфият не трябва да забравя съставните части на саморазвитието, иначе простото съсредоточаване над нещо ще доведе до нарушаване на равновесието, а следователно - до загуба. Различните хора могат да се развиват с различна скорост. Руми казва, че едни разбират всичко само от една дума. Други познават нещо само ако са го видели. Способността за разбиране се развива паралелно с духовния прогрес на човека.
Размишленията на Руми включват някои важни идеи, призвани да помогнат на Търсещия да разбере, че той временно е отделен от истинната реалност, макар че обикновеният живот може да му се струва такава реалност. Суфиите смятат, че всичко, което виждаме, чувстваме и преживяваме в обикновения живот, е само част от великото цяло. Можем да достигнем някои измерения единствено с определени усилия. Те са реални, както е реална подводната част на айсберга, но не могат да бъдат възприети в обикновени условия. Като ги сравним отново с невидимата част на айсберга, можем да кажем, че размерите им многократно превишават видимата част.
За да обясни това, Руми използва няколко аналогии. Една от най-забележителните е неговата теория на дейността. Той казва, че съществуват цялостна и индивидуална дейност. В обикновения свят на сетивата ние сме свикнали да забелязваме само отделните действия. Да допуснем, че няколко души правят палатка. Едни шият, други подготвят нишките, трети ги сплитат във въжета. Всички заедно изпълняват една цялостна дейност, макар че всеки от тях е зает със своето индивидуално (еднопланово) дело. Когато разглеждаме направата на палатката, важна преди всичко е съвкупната дейност на цялата група.
В определени случаи, продължава Руми, животът трябва да се разглежда едновременно като цяло и като отделна част. Постигането на хармония с цялото, т.е. всестранната дейност на живота, е изключително важно условие по пътя към озарението. Постепенно, в зависимост от натрупващия се опит, суфият започва да привежда мисленето си в съответствие с тези наставления. Преди да се запознае истински с мистицизма, той или се е надсмивал на религията, или е имал напълно неправилни представи за природата на мистичния опит, а особено за учителя и пътя. Руми предлага размишления, с чиято помощ незнаещите ще преодолеят твърде силното влияние на някои фиксирани идеи. Едни си мислят, че ще им поднесат Златното ключе, други се развиват самостоятелно. Човекът, който пътува в мрак, все пак пътува. Ученикът може да се обучава, без дори и да подозира това, в резултат на което може да изпадне в раздразнение. Руми му напомня, че през зимата дървото трупа хранителни вещества. Хората могат да си мислят, че то бездейства, защото не виждат никакво движение, но през пролетта те изведнъж забелязват появата на пъпките. Ето сега то работи, си мислят те. Има време за събиране и време за изразходване. Това отново ни навежда на мисълта, че „озарението трябва да идва постепенно, в противен случай то може да разруши всичко” Елементите на схоластицизъм, внимателно използувани от суфиите, постепенно биват заменяни от езотерична подготовка. Това трябва да се прави с оглед способностите на ученика. Нашият учител напомня, че в ръцете на обущаря инструментите на бижутера приличат на семена, хвърлени в пясък, а да дадеш на селянин обущарски инструменти е все едно да предложиш на кучето трева, а на магарето кокали.
Отношението към условностите на обикновения живот се преразглежда. Вътрешната жажда на човека се схваща не като фройдистка потребност, а като естествен инструмент, присъщ на ума и предназначен да му помогне в разкриването на истината. Руми учи, че в действителност хората не могат да разберат своите желания. Тяхната вътрешна жажда се проявява в стотици желания, които те смятат за свои потребности. Както опитът показва, тези желания нямат под себе си реална основа, защото след тяхното осъществяване жаждата остава. Руми би се отнесъл към Фройд като към човек, обхванат от косвените прояви на тази велика жажда, а не като към изследовател, установил истинските причини за това явление.
Едни могат да смятат хората за зли, други - за добри. Това се обяснява с факта, че едни са завладени от идеята за неприятното, а умовете на другите са заети с разработване на концепции за доброто. „Кукичката и рибата са неразлъчни."
Суфият се учи на изкуството на бъде безстрастен, последвано от изкуството да преживява това, към което се стреми, а не само да го разглежда. Направлявайки процеса на търсене, учителят го съветва да размишлява над думите на Руми: „Макар гладният и ситият гледат едно и също парче хляб, те виждат различни неща." Ако човек е толкова неподготвен, че върху него действат собствените му предубеждения, той не може да се надява на големи успехи. Руми насочва вниманието върху усъвършенстване на контрола, основан на опита, а не на обикновените теории за добро и зло, правилно и неправилно. Всичко това са думи: „Сами по себе си думите нямат никакво значение. Посрещате добре посетителя и му казвате няколко добри думи. Той е щастлив. Ако кажете нещо грубо на друг човек, той ще се обиди. Могат ли няколко думи наистина да означават щастие или тъга? Това са второстепенни, а не основни фактори. Те въздействат върху слабите хора."
Чрез упражненията ученикът развива в себе си способността да вижда нещата по нов начин. Във връзка с това поведението му в познати ситуации ще бъде различно. Той постига по-дълбокия смисъл на съвети от рода на: „Пазете бисера, а не мидата. Не във всяка мида може да се намери бисер. Планината е много пъти по-голяма от рубина." Може би именно като премине през ръцете на мъдреца, онова, което за обикновения човек изглежда почти банално, изведнъж се изпълва със смисъл за суфия, който открива в скритите дълбини на тази вещ връзка с нещо „друго" - с фундаменталния фактор, предмет на неговите търсения. Това, което обикновеният човек приема за камък, казва Руми, развивайки тази тема, за Знаещия е перла.
Сега Търсещият разбира неуловимостта на духовния опит. Ако той подхожда към работата творчески, ще успее да постигне етап, на който понякога ще бъде навестявай от вдъхновение. Ако е подложен на екстатични преживявания, ще установи, че радостното, пълно със смисъл усещане за съвършенство идва за малко и той не може да го контролира. Тайната защитава себе си: „Размишлявай за духовното колкото искаш - то ще те подмине, ако ти не струваш нищо. Пиши за него, гордей се с него, тълкувай го - то няма да ти донесе никаква полза и ще ти се изплъзне. Но ако То види твоята съсредоточеност, То може да се озове в ръцете ти като дресирана птичка. То прилича на паун, който няма да спре на неподобаващо място."
Само като премине през този етап, суфият може да разговаря за Пътя с другите. Ако се опита да направи това по-рано, „то ще се изплъзне".
По този въпрос е изключително важно да се поддържа деликатен баланс, в противен случай всички усилия могат да се окажат напразни. Руми отбелязва, че мрежата, от ; която е изтъкана нашият ум, е тънка. Тя трябва да се приведе в такова състояние, че да може да удържи улова си. Ако нямаме късмет, мрежата ще се скъса, а скъсаната мрежа не става за нищо. Мрежата може да се скъса и от твърде силна любов, и от твърде силно противодействие, но „никога от практика”.
С пробуждането на вътрешния живот в човека преработват пет вътрешни чувства. Невидимата храна, за която говори Руми, дава хранителни вещества. Вътрешните чувства до известна степен приличат на външните сетива, но не повече, отколкото „медта прилича на златото". Тъй като различните хора притежават различни способности, на този етап суфиите в някои отношения са вече развити, а в други - не. За някои вътрешни способности и особени качества е характерно хармонично и паралелно развитие. При това емоционалното състояние може да се променя, но тези изменения нямат нищо общо с измененията, на които са подложени неразвитите хора. Емоционалното състояние става част от реалната личност, а на мястото на грубостта на обикновените емоции идва редуването на емоции от висш порядък, като низшите емоции се смятат само за тяхно отражение.
Суфийската концепция за мъдростта и невежеството се променя. Руми я формулира по следния начин: „Ако човек стане напълно мъдър и изцяло се избави от невежеството, тази мъдрост би го разрушила. Следователно невежеството е похвално, защото то поддържа непрекъснатото съществуване. Като се редува с мъдростта, невежеството й помага така, както денят и нощта взаимно си помагат."
Съвместната работа на противоположностите е още един въпрос, върху който суфизмът акцентира нашето внимание. Когато се примиряват външно противоположни неща, личността става не само съвършена, но и излиза извън пределите на познатите човешки възможности. Това състояние можем да опишем само приблизително, като кажем, че човек става безмерно могъщ. Какво именно означава това и по какъв начин се осъществява могъществото, можем да научим единствено от личния опит - тук обикновените думи са безсилни. На друго място, говорейки за писаното слово, Руми напомня, че „Книгата на суфиите не е чернотата на буквите, а белотата на чистото сърце."
Сега суфият придобива определена проницателност, която се отъждествява с развитието на безпогрешна интуиция. Той започва да чувства знанието, което му позволява например при четенето на книга да отличава истината от измислицата, реалният замисъл на автора от другите елементи. Имитаторите, които наричат себе си суфии, особено се страхуват от това, защото истинският суфий вижда фалшивата им същност. Чувството за равновесие на суфия му подсказва доколко подражателят може да бъде полезен за суфизма. Руми говори за тази функция в „Маснави", и неговото учение задължително се излага от суфийските учители, когато установят, че ученикът е достигнал съответния стадий: „Подражателят прилича на канал. Самият той не пие, но може да напои жадния."
С придвижването на суфия напред по пътя, той все по-ясно разбира цялата огромна сложност и дори опасности, които възникват, ако вървящият по Пътя забрави за изработваните векове наред методи. „Маснави" описва тази ситуация с помощта на притча:
Лъвът влязъл в обора, изял намиращия се там бик и останал вътре. В обора било тъмно и стопанинът, който влязъл вътре, започнал опипом да търси бика. Ръцете му напипали тялото на лъва. Лъвът си помислил: „Ако беше светло, сигурно щеше да умре от страх. Гали ме така, само защото ме мисли за своя бик."
Ако погледнем на този ярък откъс като на обикновен разказ, можем да сметнем, че в него става дума за глупците, които бързат да влязат там, където се боят да стъпят дори ангелите.
Разбирането на истинския смисъл на необясними събития е още едно следствие от суфийското развитие. Защо например определени фази от мистичната подготовка отнемат при едни хора повече време, отколкото при други, макар последните да изпълняват всички предписания по-небрежно? Руми илюстрира постигането на един от аспектите на живота, който замъглява цялата пълнота на проявления на действителността и рисува пред нас невярна картина на цялото.
Двама просяци се приближили до портите на една къща. Единият веднага получил парче хляб и си тръгнал. Другия трябвало да почака. Защо? Първият просяк не се харесал много на стопаните и получил комат корав хляб. Вторият трябвало да почака, докато му изпекат пресен хляб. Този разказ илюстрира една мисъл, към която суфийското учение често се връща, мисълта, че във всяко събитие съдържа поне един непознат за нас момент. Въпреки това ние изграждаме съжденията си въз основа на непълен материал. Затова не е учтаващо, че непосветените се развиват едностранчиво и се занимават с обикновено самоутвърждаване.
В един от стиховете си Руми казва: „Вие принадлежите към света на измеренията, но сте дошли от място, където няма измерения. Затворете първата врата, време е да отворим втората."
Подходът към целия живот, към цялото творение, става всеобемащ. В „Маснави" се казва, че „майсторът е скрит в своята работилница", той е скрит от своята работа, която е изтъкала непроницаема завеса около него. Работилницата е царството на светлината; всичко извън нея е царство на мрака.
Положението на суфия като човек, който притежава по-голяма проницателност относно делата на този свят и по-ясно вижда цялото, понякога противоречащо на частите, открива пред него огромни възможности за потенциално могъщество. Той обаче ще се възползва от това могъщество само ако се намира в тясна връзка с останалото творение: на първо място - с другите суфии, после с човечеството и накрая с всичко сътворено. Неговите способности и самото му битие са свързани с нов вид отношения. При него идват хора и той разбира, че дори онези, които се надсмиват над религията, може би са дошли по-скоро да научат нещо, отколкото да доказват собственото си превъзходство. В огромното количество събития той вижда някаква разновидност на въпроси и отговори. Той разглежда посещението при мъдреца като молба - „научи ме". Гладът може да тласне човек към търсене, т. е. отново към молба - „дай ми храна". Постенето може да бъде отговор, при това отрицателен. Руми завършва този откъс, като казва, че мълчанието е отговор, който свидетелства за наличието на глупак.
(следва)
Нумерология - Дневна прогноза на Gerry G...
САЩ започнаха разрушаването на ЕС
09.04.2008 11:20
01.07.2010 20:08