НИКАКЪВ АНГЕЛ НЕ ПОМОГНА

Когато умираше на кръста
не стана чудо никакъв ангел
не помогна дъждът не Му изми главата
гърмът се заплесна някъде другаде удари
сърцатата божия Майка
не свари с чудото
да вярваш значи да се довериш когато няма чудеса
чудото желае най-доброто
но затруднява вярата

СВАЛЯНЕ ОТ КРЪСТА

Започвам от главата
вече не питам дали боли
смъртта не понася такива въпроси – излишни
разгръщам косите под тежкия трънен венец
сплъстени като черни овце в кошара
после вадя тръните един по един ги целувам
броя на глас първи втори трети
страшни и настървени сега тъжни и забавни
като червени детски боички
после от лицето Му свалям сълзата
последната дето застина и пари
накрая от пироните изскубвам краката и двете ръце
по-нататък не знам какво по-нататък
ако ще и светът да се провали моля се на сърцето
                                                        да ми даде сърце

ДА ПОБЪРЗАМЕ
       На Анна Каменска

Бързайте да обичаме хората тъй бързо си отиват
ще останат от тях обувки и глух телефон
само маловажното като крава се влачи
най-важното е толкова пъргаво че става внезапно
после тишина нормална тоест съвсем непоносима
като чистота родена най-просто от отчаянието
когато мислим за някого останали без него.

Не бъди сигурен че имаш време – сигурността е несигурна
тя ни отнема чувствителността като всяко щастие
идва едновремено като патос и хумор
като две страсти винаги по-слаби от една
Тъй бързо си отиват и замлъкват като дрозд през юли
като звук малко настроен или сдържан поклон
за да виждат наистина затварят очи
макар че по-голям риск е да се родиш отколкото да умреш
обичаме все недостатъчно и постоянно закъсняваме
Не пиши за това много често а пиши веднъж завинаги
и ще бъдеш като делфин кротък и силен

Бързайте да обичаме хората тъй бързо си отиват
а тези които не си отиват не винаги ще се върнат
и никога не се знае когато говорим за любовта
дали първата е последна или последната първа


превод на български
Димитрина Лау-Буковска


За вярата

Колко често трябва да губиш вярата официалната надутата вирнала нос застраховащата проповядвана оттук дотук за да намериш единствената като въглища все още зелени онази дето просто е среща в тъмното когато несигурността става сигурност вярата истинска защото просто не е за вярване
(1970)

Ако е любов

Първо не искаха да повярват и си казваха че любовта им е твърде голяма необхватна като листата - много високо и много близко после че това не е истина - та нали с всичко е така
но Ти който познаваш всяка птица и златните буки знаеш че ако е любов тя е като вечността без преди и след
(1978, 1980)


http://www.meridian27.com/knigi56.htm


Как се нарича

Как се нарича неназовимото?
Как се нарича това, което те доведе
до тази тъга – която не свързва, а разделя?
Дружба или другояче, любов – невъзможна?
Това, което бягаше срещу ми, а беше сбогуване,
което винаги бе най-важното,
но въпреки всичко отминаваше,
като неприятност, каквото и да е тя, като хладен гърч в гърдите.
Как се нарича тази страшна пустош, която граничи с Бога?

И това, че ако не знаеш докъде да отидеш,
самият път ще те заведе.

толкова са прекраснии....

обездумена съм и аз