Прочетен: 6026 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 19.11.2007 16:11
Муза
Когато всички вестници са прочетени
и телевизора ми е повърнал
последната топка за тенис
Когато умореното ми любопитство
спуска завесата
- едва тогава се разтваря пространството
за една тиха паническа радост...
Тя лудо бие тъпана
и музата ми - гола старица
забравила критичната си възраст
подскача безсрамно
Гърдите й - старо тесто
замесено от ръцете на поколения
Диплите на корема
- геология на забравените тръпки
Между кожените възглавници
на задника й -
белези от нокти
на ревниви херувими
Сините пиявици
в задръстените капиляри
пълзят по висналите й бедра
Лъскаво езиче от дупката
в беззъбата уста
ми диктува шепнешком
вдъхновени некролози
за пресъхналата красота
О, тази разгонена баба!
Как се напива от лигите ми!
Отвратен съм
но същевременно и омаян
от прелестното сияние
на Грозотата й...
***
Детска стая
В чистата вода на твоето доверие
се оглежда омърсената ми душа
Очите ти - прозорци на Миналото
- пълни с невинни отговори
Отдавна изгоряха светците
жертвали се за моите скрупули
"Вярваш ли в Бог" питаш ме ти
А аз ти отговарям, че "не ми се вярва"
***
Пумпали
Хайде да се завъртим!
Подушил копнежа за движение
камшикът пак ще вдъхне временна
жизненост
И всеки удар ще изтръгне телата ни
от прегръдката на застоя
Да се завъртим!
Да изправим ос!
Да покажем гравитацията на обърнатия конус!
Да намерим отново - зашеметени
- едно залитащо равновесие
От плесниците набираме скорост
и намираме посоката
Усещаш ли?
- на птичи ята се гонят атомите ни!
Въртим се!
Мъркаме като сити котараци
Чезнем и пак се появяваме!
Навиваме страховете си на кълбо
из "Маймуните на радостта", Петриков, 1991
***
„- Вие не играете ли?
- Никога.
- Защо?
- Защото ми личи какви карти имам.“
„Безразличният“ (1999)
***
и как сънят се превръща в безсъние
и как трупът на една звезда пада в дланта
на едно равнодушно дете...
***
Остани при мен,
за да остана и аз такъв, какъвто не съм.
***
http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=854.0
