Тази дума любов

Няма да се отзова, когато тя ме повика,
даже ако казва обичам те,
особено тогава,
даже ако се кълне
и обещава единствено
любов, любов.

Светлината в тази стая
еднакво се разстила
над всяко нещо;
даже ръката ми не хвърля сянка,
тя също е погълната от светлината.

Но тази дума любов -
тази дума потъмнява,
натежава и се тресе, започва
да яде, да тръпне и да се гърчи,
проправяйки си път през тази хартия,
докато ние също не изтлеем
в прозрачното й гърло,
все още разсичани и осенявани, и безпощадно бити -
твоята разпусната коса, която не знае
колебание.

Превод от английски: Елка Димитрова

http://mail.slovo.bg/old/litforum/137/rkarver.htm

Из “Записки на разказвача”

Някъде към средата на 60-те открих, че мъчно ми се удава да се съсредоточа върху по-обемистите форми на художествената проза. В определен период изпитвах големи трудности както в опитите си да ги чета, така и в тези да ги пиша. Вниманието ми беше постоянно разконцентрирано и вече нямах търпение да се захващам с писане на романи. Оплетена работа, твърде отегчителна да я разправям тук. Както и да е, убеден съм, че причината до голяма степен е същата, която ме кара да пиша стихотворения и разкази. Вход, изход. Никакво разтакаване. Все напред. Може би оказва влияние и това, че изоставих една от големите амбиции горе-долу по същото време, малко преди да навърша трийсет. Ако е така, мисля, че е било за добро. Амбицията в съчетание с малко късмет е чудесна предпоставка за развитието на писателя. Ала прекомерната амбиция плюс лош или никакъв късмет може да бъде убийствена. Трябва и талант.

Някои писатели имат сума талант; не познавам нито един, който да е съвсем лишен от дарба. Но уникалният и точен поглед към нещата и намирането на правилния контекст за изразяването на този поглед е друга тема.

...

Велик или много добър писател предсъздава света от игла до конец съгласно собствените си критерии.

Това, за което говоря, е сходно на стила, но не е само стил. Става въпрос за характерния и неповторим почерк на автора във всичко, което пише. За неговия личен, не чужд мироглед. Това е едно от нещата, които отличават един писател от другия. Не талантът. Талант – колкото щеш наоколо. Но такъв писател, който има специален поглед към нещата и да съумява да му придаде художествена форма, такъв ще има да го търсите.

***

Без номера. И туйто. Мразя игричките. При първия намек за номера и ефектничене в литературен текст, все едно дали са евтини или безкрайно сложни, аз си плюя на петите. Триковете са крайно отегчителни, а аз лесно се отегчавам, сигурно заради трудната си концентрация. Все едно дали писането е изключително духовитео и завъртяно, или е откровено лъжи-мажи, тези неща ме приспиват. Писателите нямат нужда от номера и ефекти, дори не се налага и да се правят на особено умни. Ако ще да го вземат за глупак, един писател понякога трябва да бъде способен просто да зяпне в почуда пред нещо – залез или стара обувка, - в абсолютно и естествено удивление.

***