"Всичко е казано вече, ние сме дошли твърде късно - седем хиляди години, откакто свят светува и умува. Що се отнася до нравите, най-красивото, най-доброто в тях е отминало; можем само да събираме остатъците от древните и от по-надарените съвременници"

"Нека само да мислим и говорим вярно, без да се стремим да наложим на другите нашия вкус, нашите възгледи; това би било непосилно начинание."

"Чувството за точност ни подтиква да пишем добре, но същевременно поражда у нас опасения, че написаното не е достатъчно хубаво, за да бъде четено.
 Посредственият човек смята, че пише божествено; умният човек намира, че пише сносно."

"Би трябвало човек да чете творбите си пред познавачи, които да могат да ги поправят и оценят.
Да не приемаш нито съвети, нито корекции на произведението си, е вид педантизъм.
Авторът трябва еднакво да приема похвалите и критиката на творбите си."

"Хората наричат красноречие лекотата на някои да говорят сами продължително, плюс увлекателността на жеста, звучността на гласа и мощността на дробовете. Педантите допускат красноречието само при ораторството. те не го различават от натрупването на реторични фигури, от гръмките слова и от завършените фрази.
Логиката е очевидно умението да убедиш някого в някаква истина, докато красноречието е душевен дар, с който завладяваме сърцето и ума на другите; благодарение на него ние им внушаваме или ги убеждаваме във всичко, което пожелаем.
Красноречието се среща в разговорите и във всички писмени жанрове. то рядко се намира там, където го търсим, но понякога се проявява на места, където никой не го очаква.
Красноречието е спрямо възвишеното това, което е частта спрямо цялото.
Що е възвишеност? Изглежда, че никой не е дал определение. Реторична фигура ли е? фигурите ли я пораждат, присъща ли е тя на някои от тях? Могат ли всички жанрове да изразяват възвишеното, не подхожда ли то само на големите сюжети? не блести ли еклогата със своята непосредственост, както писмата и разговорите с близките се отличават с голямата си нежност? А непосредствеността и нежността на тези жанрове не съставляват ли в същност тяхното съвършенство и възвишеност? Що е възвишеност? Къде е нейното място?
Синонимите са различни думи и изрази, които означават едно и също нещо. Антитезата е противопоставяне на две идеи, които взаимно се допълват. Метафората или сравнението изразяват определена истина чрез нещо външно, от което черпи един осезаем и естествен образ. Хиперболата превишава истината, за да я направи по-достъпна за опознаване. Възвишеното представя само истината при условие, че темата е благородна; то рисува изцяло правдата, с нейните причини и следствия; то е нейният най-достоен израз или образ. Посредствените умове са неспособни да намерят единствено точния израз и затова прибягват до синоними. Младежите си служат с антитезата, заслепени от нейния блясък. Прецизните хора обичат точните образи, ето защо те се насочват естествено към сравнението и метафората. А живите и пламенни умове с прекалено въображение, отнасящо ги далече от правилата и точността, не могат да се наситят на хиперболата. Само най-издигнатите измежду големите таланти са способни да достигнат възвишеното."

Жан дьо Лабрюйер, Из "ХАРАКТЕРИ", Издателство "Георги Бакалов", Варна, 1976