Инструкции примери как да се изпитва страх

В едно шотландско градче продават книги, в които е скрита по една празна страница. Ако читателят стигне до нея в три следобед, умира.

На площад "Квиринал" в Рим има една точка, позната до XIX век на някои посветени, от които при пълнолуние се вижда как статуите на Диоскурите бавно се движат и се борят с буйстващите си коне.

В Амалфи, на мястото, където свършва крайбрежната зона, има вълнолом, навлизащ в морето и в нощта. Чува се лай на куче иззад последната улична лампа.

Един господин слага паста за зъби върху четката. Изведнъж забелязва миниатюрен образ на легнала по гръб жена, изваяна от корал или може би от боядисана среда на хляб.

Отваряш гардероба и отттам се изтърсва стар алманах, който се разпада на парчета и покрива чаршафите с хиляди мръсни хартиени пеперуди.

Известен е случаят с един търговски пътник, който почувствал болка в лявата китка, точно под часовника си. Като свалил часовника, потекла кръв: раната носела следи от много тънки зъби.

Лекарят приключва прегледа и ни успокоява. Сериозният му, но сърдечен глас предхожда лекарствата, за които сега пише рецепта седнал зад бюрото си. От време на време вдига глава и ни окуражава с усмивка. Нищо сериозно, след седмица сме щели да бъдем добре. Отпускаме се радостни в креслото и гледаме разсеяно наоколо. Изведнъж в полумрака под масата съзираме краката на доктора. Вдигнал е крачолите си над коленете и носи женски чорапи.


***

Тясната лъжица

Един фама открил, че добродетелта е кръгъл микроб с много крачета. Веднага дал на тъща си да изпие една голяма лъжица добродетел. Резултатът бил ужасен - госпожата се отказала от хапливите си коментари, основала клуб за спасяване на заблудили се алпинисти и почти два месеца се държала така примерно, че недостатъците на дъщеря й, дотогава незабележими, излезли на преден план, което силно стреснало и смаяло фамата. Не му останало нищо друго освен да даде лъжица добродетел на жена си, която същата нощ го напеснала, защото сметнала, че е груб, незначителен и изцяло различен от моралните образци, които блестели пред очите й.
Фамата дълго мислил и накрая изпил шишенце добродетел. Но продължавал пак да си живее сам и тъжен. Когато се разминавал на улицата с тъща си или с жена си, се поздравявали почтително и отдалече. Не се осмелявали дори да си проговорят - толкова голямо било съвършенството на всеки един и страха им да не го опетнят.

Снимката се размести

Един кроноп отваря входната врата и като пъха ръка в джоба, за да извади ключа, вади кутия кибрит, тогава този кроноп се натъжава много и започва да си мисли, че ако вместо ключа намира кибрит, би било ужасно, ако светът внезапно се е разместил и ако кибритът е там, където е ключът, може да стане така, че да намери портфейла си пълен с киблитени клечки и захарницата - пълна с пари, и пианото - пълно със захар, и телефонният указател - пълен с музика, и гардероба - пълен с телефонни указатели, и леглото - пълно с костюми, и вазите - пълни с чаршафи, и трамваите - пълни с рози, и полята - пълни с трамваи. И така този кроноп се натъжава и тича да се погледне в огледалото, но понеже огледалото е малко изкривено, вижда стойката за чадъри в коридора, предположенията му се потвърждават и избухва в ридания, пада на колене и събира ръчичките си, без да знае защо. Съседните фами се притичват да го утешат, а също и есперансите, но минават часове, преди кронопът да излезе от своето отчаяние и да приеме чаша чай, която дълго гледа и изучава, преди да отпие, да не би вместо чаша чай да е мравуняк или книга на Самуел Смайлс*.


*Самуел Смайлс (1812-1904) - шотландец, лекар, журналист, писател. Най-популярни са съчиненията му върху нравствените категории и биографиите на велики личности. 



Истории за кронопи и фами, Наръчник с инструкции, превод Кр. Тасев

***

Из “За късия разказ и неговите околности”

 

Опитът да се избавиш от обсебилите те създания просто чрез разказване може и да доведе до появата на един разказ, но без същинска поляризация, катарзисното отрицание, литературния резултат ще си сотане само такъв – литературен. На произведението ще му липсва атмосферата, която никакъв стилистичен анализ не е в състояние да обясни; духът, който витае в разказа и владее съзнанието на читателя, тъй както е владял , на другия край на моста, това на автора. Сръчният разказвач умее да пише годни от литературна гледна точка разкази, но ако някой път е изпитал какво е да се отърсиш от разказ, сякаш е попълзяла те гадина, ще знае разликата между обсебване и литературна кухня. От своя страна добрият читател на разкази също е способен безпогрешно да отличи всичко, довеяно от от неописуеми и пагубни селения, от продукта на обикновеното занаятчийско усилие.

 

...

 

По начин, който никоя техника не би могла да предаде или придаде, майсторският къс разказ кондензира в себе си обсебеността от гадината; отразява налудното й присъствие, което се налага още от първите изречения и обайва читателя; кара го да изгуби понятие за жалката околна действителност; запокитва го в едни по-непроницаеми и властно теглещи дълбини. От подобен разказ човек излиза като от любовно сливане, уморен и чужд на външния свят. И се връща към него постепенно, с учуден взор, в който ту се чете бавно припомняне, ту, много пъти, облекчение, или също толкова често – примирение. Написалият разказа обаче е минал през още по-изнурително преживяване, защото от това, доколко е годен да прелее своята обсебеност в друг съд, зависи изобщо шансът му за завръщане към по-поносимо състояние.

от Борхес (с извинение) обожавам го:)) Късите му абсурдни разкази са чудесни (обичам Указание за навиване на часовник). Уча се от него. Част от светата троица - с Маркес и Борхес. Вехаес ес Вехаесов хаххахахахахаххаха

Браво, че сте превели това :)

но преводачът е посочен по-горе, тоест не съм аз ;)