Единствената му книга е издадена малко преди смъртта му.

из "Мълчанията на Далай Лама" 


Мълчанието 


Ако
започна
да крещя,
няма
да ме
чуете.
Ако мълча,
ще ме
премълчите -
крещи
Мълчанието. 

***

Послание четиринадесето 



Денят е бик.

С очите си

небето той прободе.

Потече залез. 

***


Послание шестнадесето.Причината 


Човек
върши добри
дела,
защото иска,
а
не му се
дава.
Човек
върши добри
дела,
защото иска да
даде,
но няма.
Това казвам аз, Далай Лама!
Казах аз,
а какво съм?
Ако можех да зная
какво съм аз,
щях ли да зная,
че човек
върши добри
дела? 

***


Послание двадесет и второ.Изреченият



Като вятър преминава

Единствено листата

го изричат.

***

Послание двадесет и четвърто. Съзерцание
 

От самотна топола ветрец се откъсна.


Старее денят.


***

Ужасен ден.

Започна

със събуждане.

***

Невестулка

засветулчи

в своето леговище.


Нахлуха там звездици.


***

Вещая камъни по залез.

Слепи са, не знаят те.

Луна ще ги огрее.


***

Ветераните

от

войната

сънуват лоши сънища.


Ние-също. 


***

Синьо синее синчецът.

Очи.

На слепец.


***

Незаконно роден е денят.

Чужди слънца го заченаха.

***

Лист.
бял.
Да го очерниме тогава.

***

Епилог

Пишеща машина.
Със всички букви от азбуката.
Там някъде бяха
посланията
на Тибетския
Далай Лама.

***

Мушица
по листа бял
пълзи.
Чертае своите знаци.
И отлетя неразгадана.

***

От деня омесих пита -
слънце я нарекох.
По залък хората
отчупваха от него.

Луна изгря.

***

Нагазил съм до колене
небето.