из "Чужденката"
СТО И ОСМА УЛИЦА
На самотните руски жени в Америка -
с любов, тъга и надежда.
В нашата махала стана следната история. Маруся Татарович не устиска и се влюби в латиноамериканеца Рафаел. Близо две години се колеба, а после най-сетне направи избор. Макар че, като си помисли човек, Маруся практически нямаше между какво и какво да избира.
Цялата ни улица се вълнуваше: как ли ще се развият събитията? Защото към тия неща ние се отнасяме сериозно.
Ние - това сме шестте тухлени сгради около супермаркета, населени предимно с руснаци. Тоест с доскорошни съветски граждани. Или, както пишат вестниците, с емигранти от третата вълна.
Нашата махала се точи от железопътната линия до синагогата. Малко пт на север е езерото Мидоу, пт на юг е булевард „Куинс”. А ние сме по средата.
Сто и осма улица е централната ни магистрала.
Имаме си руски магазини, детски градини, фотоателиета и бръснарници. Имаме си руско туристическо бюро. Имаме си руски адвокати, писатели, лекари и търговци на недвижими имоти. Имаме си руски гангстери, луди и проститутки. Имаме си дори руски сляп музикант.
Местните жители у нас ги броят за нещо като чужденци. Като чуем английски, се сепваме. В такива случаи настоятелно молим:
- Говорете на руски.
Затова отделни местни жители заговориха по нашенски. Китаецът от закусвалнята ме поздравява:
- Добро утро, Солженицин!
(При него звучи „Солозениса”.)
Към американците изпитваме сложни чувства. Дори не знам кое преобладава - снизходителността или благоговението. Съжаляваме ги като неразумни безгрижни деца. Но час по час повтаряме:
„Един американец ми каза...”
Произнасяме тая фраза с интонацията на решаващ, убийствен аргумент. Например:
„Един американец ми каза, че никотинът е вреден за здравето!...”
Тукашните американци са предимно немски евреи. Третата емиграция, с редки изключения, е еврейска. Така че доста лесно намираме общ език.
Местните жители час по час ни питат:
- От Русия ли сте? Говорите ли идиш?
Освен евреите в нашия район живеят корейци, индуси, араби. Чернокожите ни са сравнително малко. Латиноамериканците са повече.
За нас това са загадъчни хора - с транзистори. Не ги знаем що за стока са. Но за всеки случай ги презираме и се страхуваме от тях.
Кривогледата Фрида изразява недоволството си:
- Що ли не си заминете за вашата скапана Африка?!...
Самата Фрида е родом от град Шклов. Предпочита да живее в Ню Йорк...
Ако искате да се запознаете с нашата махала, застанете пред книжарницата за канцеларски материали. Тя се намира на пресечката на Сто и осма и Шейсет и четвърта. Елате колкото може по-рано.
В момента потеглят за работа нашите таксиджии: Льова Баранов, Перцович и Еселевски. И тримата са набити, навъсени, решителни.
Льова Баранов е прехвърлил шейсетте. Той е бивш художник молотовист. В началото на кариерата си Льова рисувал изключително Молотов. Произведенията му се излагали в безбройните домоуправи поликлиники и профкомитети. Дори по стените на бивши църкви.
Баранов изучил до най-големи тънкости външността на този министър с лице на висококвалифициран работник. Хващал се на бас, че може да нарисува Молотов за десет секунди. И то със завързани очи.
После Молотов бе свален. Льова се опитвал да рисува Хрушчов, но всуе. Оказало се, че чертите на заможен селянин са свръх силите му.
Същата история станала и с Брежнев. Физиономията на оперен певец не се удавала на Баранов. И тогава от мъка Льова се превърнал в абстракционист. Започнал да рисува цветни петна, линии и завъртулки. А на всичкото отгоре - да пие и да вдига скандали.
Съседите се оплаквали от Льова на кварталния милиционер:
- Пие, прави скандали, занимава се с някакъв абстрактен цинизъм.
В края на краищата Льова емигрирал, седнал зад волана и се успокоил. През свободните си минути изобразява Рейгън на кон.
Еселевски бил в Киев преподавател по марксизъм-ленинизъм. Защитил кандидатска дисертация. Готвел се да става доктор на науките.
Веднъж се запознал е един български учен. Той го поканил на конференция в София. Но на Еселевски не му дали виза. Явно не им се искало да изпращат в чужбина евреин.
Еселевски за пръв път в живота си усетил, че му се разваля настроението. Казал:
- А, така ли?! Тогава ще замина за Америка.
И заминал.
На Запад Еселевски окончателно се разочаровал от марксизма. Започнал да публикува в емигрантските вестници необуздани статии! Но след това се разочаровал и от емигрантските вестници. Оставало му само да седне зад волана...
Що се отнася до Перцович, той и в Москва си е бил шофьор. Така че в живота му кажи-речи нищо не се е променило. Вярно, започнал е да изкарва значително повече. А и таксито му тук си беше негово собствено...
Ето че се задава собственикът на фотоателието Евсей Рубинчик. Той купил предприятието си преди девет години. Оттогава изплаща дългове. Останалите пари отиват за набавяне на съвременна техника.
Десета година Евсей яде макарони. Десета година ходи с войнишки обуща с гумени подметки. Десета година жена му мечтае да иде на кино. Десета година Евсей утешава жена си с мисълта, че синът им ще наследи бизнеса. Но за сметка на това - подсещам го аз - ще се появи още по-съвременна техника.
Ето че бърза да си купи сутрешния вестник начинаещият издател Фима Друкер. В Ленинград той бил смятан за виден библиофил. По цели дни киснел на книжарския битак. Събрал шест хиляди редки, дори уникални книги.
В Америка Фима решил да стане издател. Искал час по-скоро да върне на руската литература забравените й шедьоври: стихотворенията на Олейников и Хармс, прозата на Добичин, Агеев и Комаровски.
Друкер се цанил за метач в един търговски център, жена му станала медицинска сестра. За една година смогнали да спестят четири хиляди долара.
С тия пари Фима наел един уютен офис. Поръчал си небесносини фирмени бланки, химикалки и визитни картички. Наел си секретарка, между другото - внучка на Еренбург.
Предприятието си нарекъл „Русская книга”.
Друкер се запознал с видни американски филолози - с Роман Якобсон, Малмстед, Едуард Браун. Ако Роман Якобсон споменял слабо известно стихотворение на Цветаева, Фима бързал да добави:
- Алманах „Мостове”, хиляда деветстотин и трийсета година, страница двеста шейсет и четвърта.
Филолозите го обичали заради ерудицията и безкористието му...
Фима посещавал симпозиуми и конференции. Разговарял в кулоарите с Жорж Нива, Отенберг и Ранит. Кореспондирал си с Вера Набокова. Грижовно пазеше нейните телеграми:
...
продължението тук:
http://liternet.bg/publish15/s_dovlatov/chuzhdenkata.htm
