Застрашеният

Любовта е. Ще трябва да се крия или да бягам. Растат стените на затвора й като в страшен сън. Красивата маска се е сменила, но както винаги е само една. С какво ще ми помогнат моите талисмани: заниманието с литература, смътните знания, изучаването на думите, с които си е служил суровият Север, за да възпява своите морета и своите мечове, ведрото приятелство, хранилищата на библиотеката, обикновените неща, привичките, младата обич на майка ми, ратната сянка на моите мъртъвци, безначалната нощ, сладостта на съня?
Да бъда с тебе или да не бъда с теб е мярката на моето време.
Вече се чупи делвата над извора, вече се надига човекът при крясъка на птицата, вече са помръкнали онези, които гледат през прозорците, ала тъмнината не донесе покой.

Знам, любовта е: тревогата и облекчението да чуя гласа ти, очакването и споменът, ужасът да живея и занапред.
Любовта е, със своите митологии, с малките си безполезни магии.
Има една улица, по която не смея да мина. Вече ме обкръжават войските, ордите.
(Тази стая не съществува; тя не я е видяла.)
Името на една жена ме издава.
Боли ме една жена в цялото тяло.

Oпасно заболяване, предадено по забележителен начин - Боли ме една жена в цялото тяло.

препрочитам го години по-късно и ме превзема по същия начин :)

същото, същото. Това е най-истинското описание на това, което ми се случва сега. Все едно се прочетох. Благодаря ти. Този текст го няма в моите Борхес- книжки. Става молитва- мантра. Прекрасен и истински.

това го изрових от стар бележник (хартиен, не като този) - кой знае къде съм го чела, чий е превода...тогава не съм си водела толкова съвестно записките ;)