Толкова пеперуди кръв
че дори и Бог би се отказал
ще се появят разногласия
и със смях ще балансираме
над неизречимото

Често обаче
някой ще се оплита във вратовръзката си
и ще се задушава

***

Главата ми
с всички чудовища подредени
на втори балкон

Устата се възпротивява
с измислено небе
Възпротивява се? Тази съборетина?

Само да блъснеш подпорите
и ще изпопадат думи и въглени думи
ще падне
                      слепият ангел

***

Така или иначе
какво би могло да съществува
помежду костите и плача
Едно цвете не просто се изчерпва
изчерпва се безусловно
затова и цъфти навсякъде нищото

Но ти не се отказвай да прибавяш
           Искам да кажа
двуглаво е диханието
което изчервява въглена
Накрая ще изключиш дори зрението
- толкова дървета са отстояли през вековете
           Вяра само и Корен

Да го понасяш слънцето
с усмивка и секира
стълба е раната
за сриване
и после за изкачване
            На не-поклатимото
            На не-ме-забравяй
Заедно
            Ще стигнем в червеното

***

Достигайки петия вече километър тишина,
изпуснах си пироните за Бог и за слънце.
Оттогава се мотая с голямата нула под мишница.
Първоначално беше един обикновен спален чувал,
знаете, пъхаш се вътре и сънуваш.
Сега е един огромен пансион
за душевно огнеопасните.

Щом като всичко това успя да се случи с нулата,
представете си какво би станало с Единицата.

***

Най-красивата елегия
е любовта
когато тялото ми в тялото ти
възпламенена кула
и потта се изкачва по стълбиците
                                       чак до мелодията
            - оттам ще се завръщам бос

Парчета мозайка кръвта
                       и слънцето
                       и светът
да намеря начин (с осезанието) + -
да ги сглобя отново
           да не прахосваш очите ми

който се раздробява в светлината
се сгодява с думите

хрус
            хрус прешленът

хрус
             хрус сънят

Първото сол
Второто челюсти

***

(с) Янис Стигас
(с) Яна Букова, превод от гръцки
=============================
(с) Електронно списание LiterNet, 19.10.2007, № 10 (95)