Стаята

Такава страховита тишина...
Прилича да е нощ подир война...
(и утре тръгваш да издирваш близки!)

Смалена от детинския си страх,
сред книгите... и още пт сред тях...
като във прах потънала прашинка.

***

Необитаемо

Чуваш ли заешкото си сърцебиене?
          (Не болно зверче, а душата ти вие.)
Едната ръка неизменно на спусъка.
          (Мракът в кариер към тебе препуска!)
Другата разлиства роман тритомен.
          (...Все едно да осиновяваш спомени.)

***

Посветено

Кой може любовта докрай да изрази?
За нея думите са като дивеч -
самото име е изчерпало живота им,
самата ловна страст ги е убила.


***

http://liternet.bg/publish11/m_tomova/ezheliubov/content.htm

Кой може любовта докрай да изрази?
За нея думите са като дивеч -
самото име е изчерпало живота им,
самата ловна страст ги е убила.

mmm, i nie k'vo praim, a ;)