Засуха,
тъй че нощем изведнъж в ушите
заплющява дъжд
Бос изтичваш пред дома:
Степната трева не знае нищо,
а небето е преляло от звезди

1969

_________

Възможност да намериш смисъл

На М.

През пролуките на вярата проблясва
Нищото

Но даже камъкът
поема топлината
на ръката

1969

_______

Любовта


Любовта
е дива роза в нас
Тя пуска корените си
в очите,
когато срещнат взора на любимия
Тя пуска корените си
в страните,
когато те усетят на любимия дъха
Тя пуска корените си
в плътта на рамото,
когато го докосне ръката на любимия
Тя пуска корените си,
расте и избуява
и ето, една вечер
или сутрин
само чувстваме:
изисква тя
пространство в нас

Любовта
е дива роза в нас,
неразгадаема за разума
и неподвластна нему
Но разумът
е ножът в нас

Разумът
е ножът в нас,
който през стотици клони
да отсече за розата
едно небе

1969

В превод на Венцеслав Константинов - от немски език

http://liternet.bg/publish18/r_kunce/index.html