из "Човекът вълк"

Пътуване до Коностров

I

Локомотивът   нададе   пронизителен   писък.   Машини­стът разбра, че спирачката го стяга твърде много и завъртя ръчката в правилната посока, а някакъв човек с бял каскет засвири на свой ред, за да има последната дума.   Влакът  бавно  потегли.   Гарата   беше влажна мрачна и той не обичаше да остава тук.

В купето имаше шест души, четирима мъже и две жени. Петима от тях си разговаряха, но не и шестият. На отсрещната седалка, от прозореца към вратата и отляво надясно бяха Жак, Раймон, Брис и млада руса жена, много хубава. Корин. Срещу нея седеше един мъж, чието име не се знаеше, Сатюрн Ламиел, а срещу Раймон  друга   жена,  кестенява,   не  много  хубава,   но показваше краката си. Наричаше се Гарамюш.

- Влакът потегля отново - каза Жак.

- Студено е - каза  Гарамюш.

- Ще играем ли на карти? - каза Раймон.

- Не, да ви вземат мътните - каза Брис.

- Не сте много учтив - каза Корин.

- Защо не седнете между Раймон и мен? - каза

- Това е добра идея - каза Брис, който не беше учтив.

- Тя ще бъде срещу мен - каза Гарамюш.

- Ще дойда до вас - каза Брис.

- Не се местете - каза Раймон.

- Елате де - каза Жак.

- Идвам - каза Корин.

Всички станаха едновременно, разбъркаха се и трябваше да почнат отначало. Само Сатюрн Ламиел не си беше сменил мястото и продължаваше нищо да не каз­ва. Така че на другата седалка, от прозореца към вра­тата и отляво надясно бяха Брис, Гарамюш, празно мя­сто и Сатюрн Ламиел. Срещу Сатюрн Ламиел - празно място. И после Жак, Корин и Раймон.

- Така сме по-добре - каза Раймон.

Той хвърли един поглед към Сатюрн Ламиел, който го посрещна с открито око и мигна, но не каза нищо.

- Не сме по-зле - каза Брис, - но не много…

Гарамюш намести отново полата си. Вече се показ­ваха никелираните закопчалки, с които закачваше чо­рапите си. .. Тя се настани така, че да се виждат ед­накво добре и от едната страна, и от другата.

- Не харесвате ли краката ми? - каза тя на Брис.

- Слушайте - каза Корин, - държите се лошо. Та­кива неща не се питат.

- Страшна сте - каза Жак на Корин. - Ако ваша­та муцунка беше като нейната, и вие щяхте да си по­казвате краката.

Погледна Сатюрн Ламиел и той не отвърна глава, а се загледа в нещо твърде далечно.

- Дали да  не поиграем на карти? - каза  Раймон.

- Пфу! - отвърна Корин. - Това е губи-време. По-добре да побъбрим.

Получи се един неудобен момент и всеки знаеше за­що. Брис направи гаф.

- Ако в купето нямаше лица, които не ти отговарят, когато им приказваш - каза той, - нямаше да има нищо по-лошо.

- Хайде де! - обади се Гарамюш. - Защо ме по­гледнахте, преди да кажете това, а! Да не би аз да не ви отговарям?

- Не става дума за вас - каза Жак.

Той имаше кестеняви коси, сини очи и хубав басов глас. Беше гладко избръснат, но кожата на бузите му бе синя като гърба на недопечена скумрия.

- Ако Брис има предвид мен - каза Раймон, - мо­жеше да го каже направо.

Той погледна Сатюрн Ламиел още веднъж. Сатюрн Ламиел сякаш бе потънал в мислите си.

- Някога - рече Корин - са имали начини да карат хората да говорят. По време на Инквизицията. Чела съм разни неща за тях.

Сега влакът се движеше бързо, но това не му прече­ше всяка половин секунда да размишлява с колелата си за същото. Навън нощта беше мръсна и пясъкът на степта отразяваше няколко звезди. От време на време някое дърво бръсваше с щръкналите си листа голямото, студено стъкло.

- Кога пристигаме? - каза Гарамюш.

- Не по-рано от сутринта - каза Раймон.

- Имаме време да тъпеем - каза Брис.

- Е, ако хората искаха да разговарят - каза Жак.

- За мен ли се отнася това? - каза Корин.

- Съвсем не! - каза Раймон. - За него става дума!

Изведнъж всички млъкнаха. Протегнатият пръст на Раймон сочеше Сатюрн Ламиел. Същият не помръдна, но другите четирима подскочиха.

- Той има право - каза Брис, - никакви увъртания. Този трябва да проговори.

- И вие ли отивате в Коностров? - каза Жак.

- Харесва ли ви пътуването? - каза Гарамюш.

Тя зае празното място между себе си и Сатюрн, като остави Брис сам до прозореца. При това движение разкри горният край на чорапите й и розовите ластици на никелираните й закопчалки. Както и част от кожата на бедрата й, загоряла и гладка колкото си щеш.

- Играете ли на карти? - попита Раймон.

- Чували ли сте за Инквизицията? - попита Корин.

Сатюрн Ламиел не помръдна и натъкми краката си под шотландското одеяло в зелено и синьо, което беше

на коленете му. Имаше много младо лице и русите му коси, грижливо разделени на прав път, падаха на равни вълни върху слепоочията.

- Мамка му! - каза Брис. - Той ни провокира.

Тези думи нямаха никакъв отзвук, нещо естествено, като се вземе предвид, че стените на едно влаково купе се държат съобразно конструкцията си като звуконе-проницаеми материали, а междувпрочем трябва да си припомним, че тука играе и известна дължина от седемнадесет метра.

Мълчанието беше неловко.

- Дали да не поиграем на карти? - обади се тогава Раймон.

- Уф! И вие с вашите карти! - каза Гарамюш.

Тя явно имаше желание да ги накара да оправят не­щата.

- Оставете ни на мира - каза Жак.

- По време на Инквизицията - каза Корин - им горели краката, за да ги накарат да проговорят. С на­жежено желязо или какво да е там. Изтръгвали им и ноктите или им избождали очите. Те...

- Добре - отсече Брис. - Ето нещо, с което можем да се занимаваме.

Всички станаха едновременно, с изключение на Са­тюрн Ламиел. Влакът мина през тунел, надавайки си­лен пресипнал вой, придружен с шум от разпръснати камъчета. Когато излезе от тунела, Корин и Гарамюш бяха до прозореца. До Сатюрн Ламиел седеше Раймон. Между него и Корин имаше празно място. Срещу Са­тюрн бяха Жак, Брис и празно място, след това Гара­мюш.

Върху коленете на Брис видяха съвсем ново жълто кожено куфарче с никелирани халки на дръжката и инициалите на друг човек, който също се казваше Брис, но чието презиме започваше с двойно П.

- В Коностров ли отивате? - попита Жак.

Той се обърна директно към Сатюрн Ламиел. Послед­ният беше затворил очи и дишаше леко, за да не се съ­буди.

Раймон сложи отново очилата си на място. Беше едър и силен мъж, с големи очила и път отстрани на леко разрошената коса.

- Какво ще правим? - попита той.

- Пръстите на краката - каза Брис.

Той отвори жълтото си кожено куфарче.

- Трябва да му събуем обувките - подхвърли Корин.

- Бих предпочела да му приложим метода на ки­тайците - каза Гарамюш.

Тя млъкна и се изчерви, защото всички я гледаха ядно.

- Не започвайте отново - каза Жак.

- Дявол да го вземе! Мръсница! - каза Брис.

- Преувеличавате - каза Корин.

- Какъв е методът на китайците? - попита Раймон.

Този път настъпи истинска мъртвешка тишина, още повече че в момента влакът се движеше по каучуковия участък на линията между Консидерметров и Смогоголед, който бяха построили съвсем наскоро.

Това разбуди Сатюрн Ламиел. Красивите му лешни­кови очи се отвориха изведнъж и той придърпа шотландското одеяло, което се свличаше от коленете му. А после затвори пак очи и като че ли заспа отново.

Раймон стана яркочервен,  спирачките рязко изскърцаха и той не настоя  повече.  Гарамюш мърмореше в своя ъгъл, погледна дали носи червилото си, бързо го извади и прибра два-три пъти крадешком, за да може

Раймон да разбере. Той стана още по-червен.

Брис и Жак се бяха навели над куфарчето, а Корин гледаше Гарамюш с отвращение.

- Краката - каза Жак. - Събуйте му обувките - подшушна на Раймон.

Последният, щастлив, че ще бъде полезен, коленичи пред Сатюрн Ламиел и се опита да развърже връзките на обувките му, които, виждайки го, че приближава, засъскаха и се заизвиваха на всички страни. Като не ус­пя, той се изплю отгоре им като разярена котка.

- Хайде - каза Брис, - бавите ни.

- Старая се - каза Раймон, - но не се развързват.

- Дръжте - каза Брис.

Той подаде на Раймон малки остри и блестящи кле­щи. Раймон разряза кожата на обувките около връз­ките, за да не ги повреди, и след като извърши операцията, ги нави на пръстите си.

- Добре - каза Брис, - остава само да му смъкнем обувките.

С това се зае Жак. Сатюрн Ламиел все още спеше. Жак ги сложи в мрежата.

- Защо не му оставите чорапите? - предложи  Корин.  - Държат топло и раната се замърсява. После може да се инфектира.

- Това е добра идея - каза Жак.

- Дадено! - отвърна Брис.

Раймон беше седнал отново до Сатюрн и си играеше с връзките.

Брис извади от жълтото куфарче хубава миниатюрна бензинова горелка  и една бутилчица и наля бензин в отвора. Жак драсна  клечка кибрит и запали бензина Красив синкаво-жълт димящ пламък се издигна и опърли  веждите на  Брис,  който се разпсува.

В този  момент  Сатюрн  Ламиел  отвори очи, но веднага ги затвори. Красивите му дълги и поддържани ръце лежаха върху шотландското одеяло, преплетени по толкова сложен начин, че опитвайки се да го разбере, Раймон от пет минути имаше главоболие.

Корин отвори чантата си и извади гребен. Среса се пред прозореца, защото тъмният фон на нощта й позволяваше да се огледа. Навън вятърът духаше много силно и вълците галопираха, за да се стоплят. Влакът задмина някакъв пътешественик, който въртеше педалите по пясъка с последни сили. Брискипотолск не беше далече. Степта продължаваше така до Корнопучик, на две версти и половина от Бранчочарковня. По принцип никой не можеше да произнесе имената на тези градове и бяха свикнали ла ги заместват с Юрвил, Макон, Льо Пюи и Сент-Машин.

Бензиновата горелка заработи, като започна да храчи безразборно, и Брис регулира вентила, за да получи къс син пламък. Подаде я на Раймон и сложи жълтото куфарче на земята.

- Дали да не направим последен опит! - предложи Раймон.

- Да - каза Жак.

Той се наведе над Сатюрн.

- В  Коностров ли отивате?

Сатюрн отвори едното си око и пак го затвори.

- Мръсник! - каза Брис вбесен.

На свой ред коленичи пред Сатюрн и повдигна еди­ния му крак, без да уточни кой.

- Ако запалите първо ноктите - обясни Корин, - боли повече и по-дълго време заздравява.

- Подайте ми горелката - каза Брис на Раймон.

Раймон му връчи горелката и Брис прекара пламъка по вратата на купето, за да види дали нагрява. Лакът започна да се топи и замириса на лошо.

Чорапите на Сатюрн замирисаха още по-лошо, когато на свой ред започнаха да горят, и Гарамюш разбра, че са от чиста вълна. Корин не гледаше, беше взела ня­каква книга. Раймон и Жак чакаха. От крака на Са­тюрн се разнасяше пушек, силно цвърчене и миризма на изгорял рог, а по пода падаха черни капки. Кракът се гърчеше в потната ръка на Брис, който с мъка го удържаше. Корин заряза книгата си и дръпна малко прозореца, за да проветри.

- Спрете - каза Жак. - Ще опитаме пак.

- Играете ли на карти? - запита приветливо Жан като се обърна към Сатюрн.

Сатюрн се сви в ъгъла на купето. Устата му беше ле­ко изкривена, а челото му се бърчеше. Успя да се ус­михне и стисна още по-силно очи.

- Няма смисъл - каза Жак. - Той не иска да го­вори.

- Какъв мръсник! - каза Брис.

- Този тип е невъзпитан - каза Раймон. - Когато в едно купе има шест души, те разговарят.

- Или се забавляват - каза Гарамюш.

- Да ви имам устичката! - каза Брис. - Знаем какво ви се иска.

- Бихте могли да опитате с вашите клещи - намеси се Корин в този момент.

Тя вдигна хубавото си лице и клепачите й трепнах като крила на пеперуда.

- По дланите ще намерите интересни за атакуване елементи.

- Спираме ли с горелката? - попита Брис.

- Ами, продължете и с двете - каза Корин, - къде сте се разбързали? Коностров е далече.

- Накрая той ще проговори - каза Жак.

- Да го вземат дяволите! - каза Гарамюш. - Все пак е говедо.

Върху овалното лице на  Сатюрн Ламиел се изписа бегла  усмивка. Докато Раймон ровеше в куфарчето, Брис отново взе горелката и нападна другия крак, точно по средата на ходилото.

Синият пламък на горелката успя да пробие крака и Сатюрн в момента, в който Раймон намери нерва. Жак го насърчаваше.

- Опитайте след това под коляното - подсказа Корин.

Те проснаха тялото на Сатюрн върху една от двете седалки, за да работят по-удобно.

Лицето на Сатюрн беше съвсем бяло и очите му вече не трепваха под клепачите.

В купето ставаше голямо течение, защото миризмата на изгоряло месо беше станала непоносима, а на Корин това не й харесваше.

Брис загаси горелката. От краката на Сатюрн течеше черна течност по изцапаната седалка.

- Дали да не спрем за малко? - каза Жак.

Той изтри лицето си с опакото на ръката. Раймон за­пуши с длан устата си. Искаше му се да запее.

Дясната ръка на Сатюрн приличаше на разпукана смокиня. От нея висяха парчета месо и сухожилия.

- Много е труден - каза Раймон.

И подскочи, като видя как ръката на Сатюрн пада от само себе си на седалката.

Не можеха и петимата да се съберат на отсрещната страна, но Раймон излезе в коридора, за да си изтърка краката, след като взе парче гласпапир и пила от жъл­тото куфарче.

И така, от прозореца към вратата се виждаха Корин, Гарамюш, Жак и Брис.

- Какво говедо! - каза Жак.

- Не иска да говори - каза Гарамюш.

- Ще видим тая работа! - каза Брис.

- Предлагам ви друго - каза Корин.

II

Влакът продължаваше да се движи сред бялата степ и срещаше върволици от просяци, които се връщаха от подземния пазар в Голдзин.

Сега беше съвсем светло и Корин гледаше пейзажа, който забеляза това и скромно се скри в миша дупка.

На Сатюрн Ламиел му оставаха само един крак и ръка и половина, но както беше заспал, не беше разум­но да се очаква, че ще проговори.

Минаха Голдзин. Наближаваха Коностров, след шест версти.

Брис, Жак и Раймон бяха изтощени, но духът им все още се държеше на три зелени конеца, по един за всеки.

Богословната камбанка отекна в коридора и Сатюрн подскочи. Брис захвърли иглата си, а Жак май се изгори с електрическото желязо, което държеше. Раймон прилежно продължаваше да търси точното мя­сто на черния дроб, но прашката на Брис не беше до­статъчно прецизна.

Сатюрн повдигна клепачи. Седна с голяма мъка, защото от липсата на лявата ябълка от задника си, из­глежда, губеше равновесие, и придърпа шотландското одеяло над парчетата от своя крак, обувките на другите джвакаха по пода и по всички ъгли имаше кръв.

И така, Сатюрн разтърси русите си коси и мило им се усмихна.

- Не съм  от най-приказливите,  нали?  -  каза  той.

Точно в този момент влакът навлизаше в гарата на Коностров. Всички слязоха там.

http://vian.hit.bg/prose.htm