Ти вече от осем години си мъртва, казах на сестра си, не искаш ли да знаеш какво се е случило междувременно по света? Не, отвърна сестра ми. Добре, казах, тогава ще ти разкажа. Войната във Виетнам още не е свършила. Това можеше да се очаква, отвърна сестра ми. Все още, додадох аз, не е изнамерено лекарство срещу рака. Човек все от нещо умира, каза сестра ми. Вече има самолети, продължих аз, които само за няколко часа могат да те пренесат от Европа в Америка. Това не ме интересува, отговори сестра ми. Всички сметки, настоях аз, се извършват от компютрите. Те съхраняват цялото знание на света, можеш да им задаваш въпроси и да ти отговарят. Не разбирам, отвърна сестра ми. Нали си следвала право, не се отказвах аз, не те ли интересува, че в съда обвиняемите вече не са длъжни да стават, когато влизат съдиите, а свидетелите замърсяват залата. Това не е хубаво, каза сестра ми. Може би искаш да знаеш, че родителите вече не могат да се справят с възпитанието на децата си - казах, - а пък децата са нахакани и даже налитат на родителите си. Не е незаслужено, отговори сестра ми. Наскоро, не спирах аз, имаше полет до луната. Направиха снимки и на тези снимки земята изглежда синя, като сапфир. О, каза сестра ми, много бих искала да ги видя.

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2007
© Бисерка Рачева. Литературни пространства. Варна: LiterNet, 2007

http://liternet.bg/publish19/b_racheva/lit_prostranstva/mezhdu.htm



още : http://www.slovo.bg/old/litforum/115/kashnic.htm