Постинг
12.06.2007 14:05 -
Светослав Стойчев
Автор: pafffka
Категория: Изкуство
Прочетен: 1283 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2007 16:39
Прочетен: 1283 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 13.06.2007 16:39
MEA CULPA
Самотното дърво е пуснало корени чак до царството на сенките. Около високата корона плуват сиви облаци. Полъхът на нощта е свил гнездо в прегръдката на клоните - протегнати към небето ръце. Духът на патоса обхожда открай докрай черупката на уединението и подклажда вулкана на скритото. Всичко далечно помръква. Душата е безжизнена птица.
Последна лирична въздишка преди да зазори: “Извървях пътя и нищо няма да забравя!”
Въображението ражда около дървото гора, чувството умира, през стената се процеждат живи думи - те някъде ще бъдат чути.
Не, аз нямам друго съкровище - само чувства за убиване.
http://liternet.bg/publish3/sstoichev/index.html
Няма коментари