Лаура Санча

web

Онова листче, чийто замисъл беше да не бъде забравено нещо, което обикновено се забравя, изглеждаше толкова непотребно, че само чакаше да бъде пометено. Минувачът се наведе, вдигна го и прочете... "Наталия: 91 300 00 03", а "а"-тата и нулите бяха с формата на сърца.

Панталони, сака, ризи... всичко беше разпиляно по пода, и пак нищо. Марио не откриваше никъде телефонния номер на онова момиче, къде ли го беше сложил? - "Трябва да съм идиот!", помисли си той на глас.

Сесилия съжаляваше, че даде измислено име и номер на онова симпатично момче - "Какво пък, - каза си, - така или иначе, нямаше да се обади".

Минувачът вдигна слушалката и набра номера. "- Моля?", отговори с въпрос женски глас. "- Наталия?" - започна минувачът. "- Да?" - каза Наталия. "- Здравей, - осмели се да каже минувачът, - само исках да говоря с някого. Виж, не ме познаваш, казвам се..."

© Лаура Санча
© Ева Тофтисова - превод, 2003
http://liternet.bg/publish6/lsancha/nevyzmozhnosti.htm