РАК

web

Беше минал около месец, откакто баща ми не ставаше от леглото. Аз бях на седем години и ми позволяваха да го виждам само за малко, веднъж на ден; но се прокрадвах в стаята му при първа възможност. Една сутрин, много рано, се промъкнах и го намерих много остарял, да плаче беззвучно, с почти неподвижно лице. Каза ми да не се плаша, че чудовището си е отишло, но че трябва да му занеса пушката, ако случайно се върне...

Към обяд, когато помагах на мама в кухнята, чухме изстрела. "Татко уби чудовището!", извиках аз.

© Фернандо ди Томасо
© Ева Тофтисова - превод, 2003
http://liternet.bg/publish6/fditomaso/rak.htm