“Мрежата е пълна с хора, които страдат от липса на общуване или внимание. Хора, които са готови да обсъждат с теб до три часа сутринта проблема на “парниковия ефект” или да си разменят с теб цинични цитати от творчеството на Сорокин. Заради тези неща интернет е много привлекателно нещо...

И наистина, пълната анонимност дава възможност на просяка да се превърне в олигарх, на изрода – в красавец, на затворения самотен алкохолик – в сърцето на компанията, на мъжа – в жена (случват се и такива неща) и обратното. Зная много случаи, когато студент, който се издържа само със стипендията си в Урал, години наред си пише с някоя московска красавица, като й се представя за могъщ бизнесмен (естествено, неженен). А “двадесет и пет годишната” красавица съответно се оказва пъпчива ученичка.

Твърдението, че мрежата е наводнена само с хора с психически отклонения е пълна глупост. Да, може би техният процент не е малък. Но в действителност няма никакви “психари от интернет”, “сексуални маниаци от мрежата” и “извратеняци от киберпространството”. Това не са някакви си митични мутанти. Потребителите на мрежата сме ние с вас. Да, да, ти си този, който по ICQ на момичето, с което си се запознал преди пет минути във форума: “Искам да те чукам на мръсната маса”. Твоят колега е този, който се киска гадно и оставя коментара си под грижливо изпратената от някого снимка “Момичето и конят”. Всички автори на ужасяващи рисунки с трупове, с разкъсани хора и с порно с пришълци ходят на работа, срещат се с теб в метрото и седят на съседната маса в кафенето...

Други живеят в мрежата, защото нямат къде другаде да живеят. Не в смисъл на жилищна площ. Те са ментални клошари. Не са интересни на никого, в по-голямата си част са мизерни, подтиснати и бездарни хорица. В реалния живот работят като системни администратори, дребни чиновници, нископоставени служители в рекламни агенции, уебдизайнери, които за десет години тъй и не са създали нито един шедьовър, журналисти-многостанници (по 50 долара на колонка) – изобщо все някакви затормозени синекури, озлобени срещу целия свят, който не им позволява да реализират стремежа си към лидерство. Техният наполеонов комплекс се излива в интернет, където те се правят на идейни вождове, разпръсквайки около себе си “идеологическата прогресивна мътилка” в цели пасажи. В мегабайтове с кухи манифести, изпълнени с откраднати речеви обороти, гарнирани с цинизми, и заимствани лозунги от сорта “Големият брат вижда всичко” и “Аз съм враг на държавата”...

Разбира се, сред тях се срещат разумни, талантливи и наистина оригинални хора. Сблъсквал съм се с много такива в интернет. Но изключението само потвърждава правилото. Когато сравниш броя на малоумниците, психопатите и глупаците с броя на нормалните интересни хора, можеш да се определиш като златотърсач, който е пресял един тон пясък, за да намери едно пърченце самородно злато...

Единствената разлика на мрежата с реалния свят е в това, че тук тълпата се усеща много по-ясно. Ти виждаш как една личност се откроява от общия брой посетители в даден сайт и тамошните обитатели започват един след дрг да я ритат с крака, за да я вкарат в стадото. Ако в реалния живот изречената дума се разтваря в атмосферата, то тук написаните букви остават в мрежата. Четеш развитието на диалога, виждаш как в началото един по един, а после като лавина един след друг, копирайки се един другиго, те се нахвърлят върху някого и му запушват устата, докато цялата територия на форума не се изпълни с техните абсолютно сходни изказвания. И всеки различен здравомислещ глас потъва в това море.