из " Платформата"

превод от френски: Александра Велева

http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=14684

...

    Съществува сексуалност на хора, които се обичат, и сексуалност на хора, които не се обичат. Когато възможността да се отъждествиш с другия изчезне, единственият начин остава страданието - и жестокостта.


...

     С какво можеше да се сравни Бог? Първо, естествено, с котенцето на жената; но може би също и с парите в хамама. Във всеки случай с нещо, при което духът е възможен, защото тялото е преситено от удоволствие и наслада и всяка тревога е изчезнала. Вече съм сигурен, че духът не се ражда, а че настоява да се роди, че раждането му ще бъде трудно и че представата, която имаме за него, е недостатъчна и вредна.

...


      В момента на пренасянето си дадох сметка, че не държа нищо в апартамента си. Бих могъл да извлека от това известна радост, да изпитам нещо като опиянение от независимостта си; а аз, напротив, дори леко се изплаших. Могъл съм значи да живея четирийсет години, без да установя дори и най-малка, макар и минимално лична, връзка с някой предмет. Имах общо и за всичко два костюма, които сменях от време на време. Книги да, имах книги, но можех всичките да си ги купя отново, нито една не беше особено ценна или рядка. Няколко жени бяха пресекли пътя ми; не бях запазил никаква снимка, никакво писмо. Нямах снимки и от себе си - от това какъв съм бил на петнайсет, на двайсет или трийсет години не пазех никакъв спомен. Нямаше и действително лични книжа - самоличността ми се изчерпваше с няколко документа, които можеха да се поберат лесно в една обикновена папка. Погрешно е да се твърди, че човешките същества са уникални, че носят в себе си някаква незаменима особеност; поне що се отнасяше до мен, не усещах и следа от такава особеност. Най-често напразно се напъваме да различим отделните съдби, отделните характери. всъщност идеята за неповторимостта на човешката личност е абсурдно помпозна. Човек си спомня за собствения си живот, пише някъде Шопенхауер, малко по-добре, отколкото за роман, прочетен в миналото. Точно така - само малко по-добре.

...

      Обикновено се отбивах на връщане от работа в някое пийп шоу. Струваше ми петдесет франка, понякога и седемдесет, когато еякулацията се забавеше. Гледката на катеричките в движение изплакваше мозъка ми. Противоречивите тенденции във видеофилмите за съвременно изкуство, равновесието между реставрацията на паметници на културата и подкрепата на живото творчество...всичко това бързо се изпаряваше пред лесната магия на катеричките в движение. Прилежно изпразвах тестикулите си. По същото  това време Сесилия се тъпчеше с шоколадени сладкиши в близката до министерството сладкарница; основанията ни бяха почти едни и същи.

...

      Прекарах последния ден от отпуската си в различни туристически агенции. Обичах туристическите агенции. Обичах туристическите каталози, тяхната абстрактност, начина им да свеждат местата по света до една ограничена поредица от възможни радости и тарифи; особено ценях системата от звездички, с която се посочваше степента на щастие, на която човек имаше право да се надява. Не бях щастлив, но ценях щастието и продължавах да се стремя към него.Сперд модела Маршал купувачът е рационален индивид, който иска да получи максимум удовлетворение в съответствие с цената; моделът Верблен пък анализира влиянието на групата върху процеса на купуване (в зависимост от това дали индивидът се отъждествява, или се разграничава от нея). Моделът Коупланд показва, че процесът на купуване е различен в зависимост от категорията на продукта/услугата (обикновена покупка, планирана покупка, специална покупка); моделът Бодреяр-Бекер пък счита, че да консумираш, означава също и да произвеждаш знаци. Аз лично се чувствах най-близо до модела на Маршал.

Благодаря за насоката.

езикът му не е блестящ, но откровеността му привлича