ОСТРОВЪТ

Когато
на острова се срещнахме
слънцата бяха сплетени
в гоблен
където бе втъкано
диханието на водата

През дните на прахта
слънцата се откъснаха
едно от друго
островът отнесен бе при сушата
а ти лежеше като златна рибка
в стъклен съд

И тези дни изчезнаха
Брега на острова
извезвам
в книга

ЕТАПИ

Когато го очакваше
розите разцъфваха
тя държеше лятото
в ръцете си

Когато не дойде
тя преброи до сто
до хиляда
до безкрай

Когато той дойде
тя беше статуя
с безжизнени очи
с разкъртена уста

ДЪРЖА СЕ

Кой откъсна
небесната дъга
от погледа ми

исках да я прикрепя
към седем думи

Удавят се в дъжда
очите ми

Държа се
за едно листо
за този лист хартия.

© Розе Ауслендер
© Венцеслав Константинов, превод от немски






http://liternet.ida.bg/publish18/r_auslender/index.html