Постинг
14.04.2007 14:03 -
Мила Хаугова
словашка поетеса
р. на 14.07.1942г. в Будапеща
Възможна нежност
Може би зад прозореца
на автобуса,
през който изведнъж
поглеждаме,
всичко е друго.
Възможна нежност. Блъскане на тела.
Всичко ли, което гледам,
е мое?
Непрекъснато си тръгвам,
винаги с единия крак
в теб,
като в гроб.
***
Там, където не съм
Всичко расте,
само ние двамата се вкаменяваме.
Безмълвни тела,
тела без имена...
за местността, която ти
срещна у мене,
предложи ли поне отчасти
свое пространство?
Идваш тука,
сякаш нещичко носиш
и ме търсиш
със сляпа ръка
там, където не съм.
***
Лице отвътре
Затворена градина на словото;
свило се в нея спи
слончето тромаво на езика,
нощта е куче в окото,
момче без сърце,
допир на тяло, което не ме вълнува.
Удар под кръста;
ще се покаже лице,
татуирано по ръката досплитала жилите,
едното око добро, другото - зло,
тяло, душа, смях,
устата с юзда,
влажни скути в подвижния пясък на мрака.
всичко може да се забрави,
ако в него няма мечти.
***
Приятелю мой,
на четирийсет години започва
търпеливата работа на сърцето.
И на моята маса
това кристализира;
слагам за по-малко гости
по-прости ястия.
Прозорците широко отворени,
вратата затварям
грижливо.
Отвътре.
Някой въпреки това
е останал с единия крак на прага.
Идва ли или си отива?
Ако не го поканя, може би ще остане.
Всичко е несигурно и това ме успокоява.
***
р. на 14.07.1942г. в Будапеща
Възможна нежност
Може би зад прозореца
на автобуса,
през който изведнъж
поглеждаме,
всичко е друго.
Възможна нежност. Блъскане на тела.
Всичко ли, което гледам,
е мое?
Непрекъснато си тръгвам,
винаги с единия крак
в теб,
като в гроб.
***
Там, където не съм
Всичко расте,
само ние двамата се вкаменяваме.
Безмълвни тела,
тела без имена...
за местността, която ти
срещна у мене,
предложи ли поне отчасти
свое пространство?
Идваш тука,
сякаш нещичко носиш
и ме търсиш
със сляпа ръка
там, където не съм.
***
Лице отвътре
Затворена градина на словото;
свило се в нея спи
слончето тромаво на езика,
нощта е куче в окото,
момче без сърце,
допир на тяло, което не ме вълнува.
Удар под кръста;
ще се покаже лице,
татуирано по ръката досплитала жилите,
едното око добро, другото - зло,
тяло, душа, смях,
устата с юзда,
влажни скути в подвижния пясък на мрака.
всичко може да се забрави,
ако в него няма мечти.
***
Приятелю мой,
на четирийсет години започва
търпеливата работа на сърцето.
И на моята маса
това кристализира;
слагам за по-малко гости
по-прости ястия.
Прозорците широко отворени,
вратата затварям
грижливо.
Отвътре.
Някой въпреки това
е останал с единия крак на прага.
Идва ли или си отива?
Ако не го поканя, може би ще остане.
Всичко е несигурно и това ме успокоява.
***
Мила Йовович във "Faces in the Crow...
Спомняш ли си мила?
Патриотична песен за нашата мила родина ...
Спомняш ли си мила?
Патриотична песен за нашата мила родина ...
Няма коментари