Пeсен със съдба


Всичко, каквото видях, всичко, каквото изядох – съдба.
Всичко, каквото чух, всичко, каквото докоснах –
И бъдещето е утре или просто е вчерашното.
С краката
Пристегнат в моите обувки?
Съдба,
Аз сам се нахраних.
И всичко, което знам, сам го научих.
Без да ми искаш позволение, сега ти ползваш
За мачти свободните ми ръце,
Клепачите ми за платна си ушила;
Без да ме питаш, плаваш, закъдето си тръгнала.

Къде отиваш, като гълъб, който отлита?

Или ще се слееш с друг някой?

А нима имаше в началото пътека,
Освен може би
Един възел на стария път?

Да заминеш, да скиташ, но къде да отидеш?
Протегнеш ли си нозете – достигаш само земята
И няма сладка вода за оправдание.
Това
Е земята на отпътуването,
Земята на хората,
Земята на възможностите, без бягство от отговорностите,
Съдба,
Която си разчел –
Това, което си прочел – ти си, това, с което се храниш – ти си, и това, което те е създало.

Дневен ред 

Да отваряш врата, да затваряш врата,
Да чакаш със слънчеви очила лятото,
Да променяш аромата,
декора,
костюма.
Да направиш максимума.
Да използваш дистанционно.
Да натиснеш осмица,
двойка,
шестица.
Да внимаваш за тона, когато вдигаш телефона
В неделя гласуваха –
Да пъхнеш бюлетината
За едно име,
Мъжко или женско – както досега.
Да промениш вярата, може би и пола,
Да намериш претекста.
Breaking news ( BBCNN)
Пак война и пак
автомобили –
на бежанци, под самолетите
с номер съвсем
афганистански.

Лекари без граници
необръснати
допушват
поп-смъртта на Боб Марли.
Речен камък
Като разпукнат нар е слънцето,
подредени като делви са горящите му плодове,
прозрачни – канарите на август
около реката,
а вътре в нея чака нощта на съня.
Издигат се къщи на илюзиите с камъни непознати
за тях във водата –
лунни камъни са всъщност, които градят основите на илюзиите,

както се казва – тях не ги е виждало изобщо човешко око –

освен, ако не ги е целунала
нямата
заспала негова пета.

Превод от албански: Ася БОРИСОВА