Стени или мостове

„Хората издигат повече стени отколкото строят мостове“, е казал един мъдрец. Да, това е вярно, но само отчасти. Трябва да разграничаваме типа хора. Едни хора издигат стени, други изграждат мостове. Строителите на стени и строителите на мостове се различават много едни от други, като два отделни вида. Причините за тяхното съществуване са различни.
Строителите на стени са могъщи, многобройни и обичайни като нещо съвсем естествено. Ние всички се озоваваме сред някакви стени, когато отворим очи към този свят. Ние всички се оказваме дресирани според желанията на онези, които издигат стени. Ние, като тяхно домашно стадо, сме принудени да се изхранваме с трохичките, които те са ни позволили да изядем. Ние се боричкаме помежду си да се докопаме до по-голям дял от тези късчета и парченца. Нашата съдба е изцяло проектирана от строители на стени. Ние сме форматирани според техните желания. Мълчанието ни е заповядано от грохота и фанфарите на техните медии. Ние не можем да видим и поради това не можем да си представим отвъд нашите зададени граници.
Но отвъд тези стени съществува един невероятен свят с игрива музика и танцуващи цветове. Притиснати между стените, на нас не ни е позволено да почувстваме поезията в него. Всъщност малката ни синя планета, гледана отвисоко, няма граници. Единствено водите и сушата могат да бъдат различени, което се предполага, че я прави много подходящо гнездо, за да избуее мъдростта. Мъдрост ли казах? Дали наистина тя процъфтява?
Гръцкият поет К. Кавафис има стихотворение, озаглавено „В очакване на варварите“. В него се казва приблизително следното: „Какво очакваме стълпени на стъгдата? Защото варварите ще пристигнат днес. Защо сенаторите не творят закони? Какво ли чака императорът пред градските порти? Защото варварите ще пристигнат днес. Защо всички напускат с умислени лица? Защото вест дойде от границата, че там нямало никакви варвари. О! Сега какво ще правим ний без варвари? Все пак те бяха някакво си разрешение.
Кавафис е един от онези, които изграждат мостове. Строителите на мостове са малцина. Те са като бегълци. Пробиват дупка в техните стени с нокти. Почти всички те са „извън закона“. Всички те са самотни аутсайдери. Те са онези, отказали да се превърнат в опитомени кокошки, забравили да летят, а са близо до това да бъдат лястовици, които летят заради радостта от самото летене, за да изживеят радостта от безкрайната свобода във всяко туптене на малките им сърчица. Те прелитат над всякакви граници, защото в небето няма граници. Те не знаят какво е граница, какво е стена, какво е медия. Така че въздухът е тяхно притежание. Например моретата нямат граници за делфините. Така че водите са тяхно владение. Ако мостовете бъдат разрушени от онези, които градят стени, огънят в сърцата, изпитали свободата, ги принуждава да плават, или да гребат, или да плуват, за да преминат отвъд и да преживеят света в неговата пълнота. Така че огънят е в тяхно владение.
В известна степен строителите на мостове са наивни мечтатели, но те са онези довели света там където се намира днес. (Човек може да изброи едва две-три хиляди имена от цялата история на човечеството.) Те печелят играта през цялото време, макар че повечето от тях не виждат резултата. Дълг на строителите на мостове е да казват с едва чутите си гласове, че няма нужда да бъдат издигани стени, ако не съществуват варвари. Че самите варвари – това са строителите на стени.
Когато хората бъдат достатъчно честни да мечтаят за свободата на лястовичките и делфините, тогава ще се появят още строители на мостове да изпълнят земята с тях, понеже свободата е нещо толкова ценно, че трябва да бъде споделяна. Това не е изолация на безлюдна планета. И ние се нуждаем от тази свобода за самите себе си, за нашето собствено освобождение. Тогава ние, имам предвид мъдростта, ще притежаваме и цялата земя. Четирите стихии на сътворението най-после ще постигнат своята пълнота.
И човечността ще надмогне смъртта.

Изказване на симпозиума „Необходимостта от диалог между културите“ на Родос, 23 юли 2006

Превод от английски: Здравка МИХАЙЛОВА