Власт и подчинение


Преди всичко, преди да препоръчваме диалог между културите, ние трябва да напомним на самите себе си за миналото, какво се е случвало между хората от различни култури.
Нека хвърлим поглед към отношенията Ориент–Оксидент, или Изток–Запад. Тези две части на глобуса се различават една от друга по много начини. Не става въпрос само за географско положение, а за различни политически, икономически, социални и културни системи.
Западът, състоящ се преди всичко от Западна Европа и Северна Америка, притежава система от стабилни демокрации, принадлежи към индустриалния свят. От друга страна за Изтока, а това означава, Азия и някои части от Северна Африка, често пъти са характерни диктаторски режими, глад, насилие и войни.
Изтокът и Западът в продължение на векове са гледали един към друг с любопитство и предразсъдък. Техните взаимоотношения са дълги и сложни. И изпълнени с конфликти, разбира се! Западът прониква в Изтока чрез колониалната система, основаваща се на неравенството; едната страна е доминираща, другата подчинена. Взаимоотношенията се свеждат до власт и подчинение.
И двете страни са се мразели, обвинявали са се една друга в злоупотреба с властта, несправедливост, расизъм, съответно варварщина и невежество. Това продължава с пълна сила и през постколониалната епоха.
Но едновременно с това те са били запленени от мита, обгръщащ противоположната страна. (Ориентът е бил митологизиран поради аромата си на екзотика, магическите сили, духовността, докато митът за Запада е свързан с неговото знание, рационализъм, демокрация). Взаимоотношенията продължават дори когато колониите отхвърлят белите си управници, просто защото религиите произхождат от Изтока, суровините за индустриалното производство трябва също да бъдат внасяни от Изтока. Западът произвежда, а Изтокът консумира. Дори ако евтината работна ръка прави възможно в наше време производството да бъде изнесено на Изток, все още капиталът, инвестиран в това производство, принадлежи на Запада и печалбите се връщат отново там. Изтокът и Западът живеят в симбиоза, независимо от това дали го искат или не.
Често пъти на Изток на власт са корумпирани режими, наследени от колониалните времена, когато Западът е възнаграждавал лакеите си с високи постове. (Кадафи е създаден от Великобритания, а Бин Ладен е креатура на САЩ.) Сега хората от Изтока са принудени да търсят убежище на Запад от войните и гражданските войни, от политическото и религиозното преследване или икономически катастрофи. (При все че повечето от тях намират убежище в техните собствени райони и никога не идват на Запад.)
Така че днес не Западът идва при неговата колония, Изтока; Изтокът е онзи, който го посещава. Но този път ситуацията е различна за посетителя. Тя или той е безсилен и в по-неизгодна позиция. Така че срещата става – и този път отново – небалансирана, напрегната и обременена.
От септември 2001 г. фобията спрямо другата страна е нараснала на Запад, като в същото време фобията срещу Запада е силна сред хората от противоположната страна. Тази ситуация е по-сложна сега, когато милионите хора, избягали от диктатурите или от бедността в техните родни страни и живеещи в западните демокрации, са държани отговорни. Сега те биват наказани заради злините, причинени от малка група хора, принадлежащи към тяхната религия или страни. Те страдат достатъчно, те не симпатизират на фундаменталистите или пък изобщо не са религиозни. Страната, от която произхождам, е с богата и стара култура (също като Гърция), но (за разлика от Гърция) има ужасяваща политическа система. Не би било справедливо да оставим културата на тази страна да страда поради злосторничеството на фундаменталистите. Това би означавало културата на страната да бъде наказана двойно, веднъж от диктатора, който прилага цензура, хвърля в затвора и изтезава своите граждани, и втори път от общественото мнение на Запад. Същото е вярно за културата на западния свят, когато тя бива наказвана за онова, което западните политици вършат срещу невинни хора в страни като Ирак, Афганистан, Палестина, за да спомена само няколко примера. Нека не наказваме културите, когато осъждаме политиците.
Ние нямаме друг начин за комуникация освен диалога.
Културите са взаимосвързани като верига, ние не можем да ги разделяме, тъй като културите не съществуват в изолация. Ние никога не сме една култура, ние сме много култури. Без да разбираме Запада, ние не бихме могли да разберем Изтока, а без да проумеем Ориента, би било невъзможно да разберем Запада.
Съвременният свят е разделен и многообразен, но същевременно той е и взаимосвързан. Нашият свят е обвързан помежду си с брънките на верига от мрежи. Ние всички принадлежим към него, независимо дали го искаме или не.
Убедена съм, че онова, което се случи на 11 септември и след карикатурата на пророка Мохамед, може да бъде урок за всички нас. То ни накара да осъзнаем факта, че сме зависими един от друг. То бе сякаш за пръв път наистина осъзнахме, че живеем в глобално село. Ние проумяхме, че не можем да пренебрегваме нашите култури, не поради добра воля или алтруизъм. Ние разбрахме, че трябва да проявяваме респект и интерес към другите заради нас самите. Дори от егоистични съображения ние трябва да се опитваме да разширим нашия кръгозор, да не оставаме безразлични към другите. И това е така поради една съвсем проста логика: Ние не можем да живеем щастливи и в сигурност в един нещастен и несигурен свят!

Изказване на симпозиума „Необходимостта от диалог между културите“ на Родос, 23 юли 2006

Превод от английски: Здравка МИХАЙЛОВА