БЕДРИ РАХМИ ЕЮБОГЛУ

Жиците на телеграфа

Жиците на телеграфа трябва с метър да измерят,
влюбилия се в любима след любима трябва да разстрелят;
Бе точно пет пъти
изправен на разстрел Мернуш.
Или натискащият спусъка не бе любимата,
или оловото не бе олово,
или Мернуш не бе Мернуш.


А-ха да си отиде

Да любиш
е професия добра,
но трудна.
Вярно, че
душата се държи.
ала сърцето ми
а-ха да си отиде.

Раб и роб

Докато те желая, съм ти раб,
когато ме желаеш съм ти роб.

__________________________________________

ХАЛИМ ШЕФИК ГЮЗЕЛСОН

От устата на рибата

Това е разказът на мечоносеца,
той можеше и да не се записва,
но течението, по което щяхме да достигнем новите води, престана
плувахме подир скумрията
и аз бях в стадото
с открита рана от харпун
да, бях щастлив,
ала не знам защо в ушите си
все чувах „има мрежа“.

В мислите ми се е вмъкнала сирена;
знам си, няма да прокопсам
да заплитат мрежи могат орките
Когато аз се оплета набързо се ядосвам
и хлапак да е ще ме изтегли в лодката
ако не тежах така.

Мен радостното чувство че живея ме пришпорва
ту наляво ту надясно по канала
ех, няма ли ви вас – вас, морските овчици
с меча си разсякох мрака в дълбините

и водите се изпълниха с фосфоресциращ блясък
то в безлунни нощи все се случват някакви такива.


Хвърлете ме в една бронирана в лилаво платноходка и ме отведете
в едрия ми поглед – мъка
в меча ми – тъга
продайте ме, продайте
за ракия.

____________________________________________

ФАЗЪЛ ХЮСНЮ ДАГЛАРДЖА

Недостижимото

Пивото е много старо средство
шишетата и чашите са колелата му
къде ли тъй клатушкайки се бърза
няма стигнали



В дима


Никой
ничие лице не вижда
всички виждат
истинските си лица.


За една котка

Вдовиците
Когато и да вземат да затварят вратите си вдовиците
все чуват
котка стъпалата да изкачва.


Черна тишина

Замлъкват,
вкаменяват се
любимите ми,
небосводът песента си щом изчерпи.

Оттатък синьото, отвъд звука

Небето глухите наричат синьо,
слепите пък – звук,
а аз не мога нито синьо, нито звук
да изрека.


Недоразбрано

Искайки тъмата да изпие,
все ДОГОРЕ вика
не разбират
и му носят все ракия.


На самотната маса

Не вижда никой:
Пивото е вън от чашата
мъжът е
в нея

С какво е пълна кръчмата

С пиячка – не
с пиячи – не
със самоти, със спомени ли – не
със птици.

Спасение

Защо ли
не стои като в шишето
отървало се е –
някак ще излезе.


Без кръв

Когато казваш две,
не трябва много да се радваш –
две е
убивайки отново и отново.


Двойка

Разполовена ябълка
е всеки малчуган:
за земята е зеленото,
а за небето е червеното.


На синята птица

Натисна спусъка.
Възможно е да сте били на клон
или пък просто да сте спели,
възможно е да сте останали и невредими –
за една злина запушили уши.


Котки

По-топла
е вдовишката
от котката
на булката.


Мек

къшей хляб
на изгладнелия
устата
сътворява.


В храма

Каквото и да сторя –
той е.
Каквото и да кажа –
не е той.


Вик

Всеки ден
и всяка нощ,
в момента, в който бивам забелязан –
небето е викът на Бог.