АХМЕТ ХАМДИ ТАНПЪНАР 

Сянката на облак закачен

Сянката на облак, закачен за слънцето
над нас;
гласът на продавача на айран,
разпръскващ се на прах в далечината;
без да се е свършвал днес денят,
нощта на хората без утре в нас
е в своето начало.

***

Може би това е вечност –
кипарис,
издигащ се над сутрешната мараня. 

______________________________________________

НАЗЪМ ХИКМЕТ


Писмо до Давид Ойстрах

Били сте в Истанбул,
била е на концерта ви,
ощастливили сте изстрадала жена.
Очите й като протягащи се към дъжда листа зелени гледали към пръстите ви.
В своето писмо ми е написала „Забравих всичко“,
а освен кахъри нищо друго за забравяне си няма.
„Плаках“, казва, „поолекна ми“,
„Светът е“, казва, „хубав, аз – спокойна“.

Вие сте едничкият човек, маестро, от когото съм ревнувал. 

_________________________________________________

НЕДЖИП ФАЗЪЛ КЪСАКЮРЕК 


Бяг

Истината се променя още преди свършека
на изречението мое
и препускам с пълна сила за да го догоня.



Отидоха си

Приятелите бяха моята покъщнина, един след друг
си тръгнаха, ти казвам.
Ще чакам вече в празни стаи свойта смърт
като наказан.

Очаквана

Ни смъртноболен – утринта
ни гроб – мъртвеца,
ни пък дяволът греха
са чакали тъй както аз съм чакал тебе.

Свърши, може да не идваш –
открих те в твоето отсъствие,
ти сянката си в мислите ми остави,
не идвай – вече ще е късно. 

______________________________________

ДЖАХИТ СЪТКЪ ТАРАНДЖЪ

Февруарска утрин

Събудих се, навън прелита сняг…

Цигарата си недопушил,
изведнъж
от само себе си
изрекох сбогом
на леглото, на цигарата и тъй нататък,
хванах пътя.

Сняг съм и валя,
не забелязва никой
как по планини, по равнини, по градове се трупам.

А в леглото ми човек от сняг
допушва моята цигара. 


Ракиена софра

Седни, та столът да си спомни,
че е стол.
И масата, ако не сложиш длан върху й,
ще забрави, че е маса.
Не откъсвай поглед,
че току-виж – и в стъкленицата ни помен от вода.
Това, което си подхванал, че ти е наздравица,
не е наздравица, дордето не докосне устните ти.
И мезетата не знаят своя цвят и вкус,
ако не ги докоснеш с вилица.

Ала дали го забелязваш? 


Разсеян мъртвец

Вчера покрай гроба ми
една красавица премина.
Гледах до насита
красотата на краката й,
чиято прелест ослепителна
нощта ми преобърна.
Ще повярвате ли –
в миг ми се прииска да й върна
кърпичката, дето я изпусна.
Бях забравил, че съм мъртъв. 


Валеше дъжд

Валеше дъжд по тротоарите в Париж;
За теб си мислех до прозореца ми!
(Можеше да бъде до прозореца ни!)
Спомних си, че не обичаше дъжда.
Комай и облаците си припомниха, че
завали ли, ставаш тъжна,
тъй като пороят изведнъж престана;
и засвети слънце, но
не знам дали си се усмихнала
до прозореца си в Истанбул. 


Плетеница

Бирсен е туй капризното момиче
с косите, спускащи се по лицето;
кръстосахме очи – а, Мюбеджджел!
Усмихна се – то Семиха била!
Когато заговори, я познах – Тюркян!
Приседна – гледам Назмийе е.
Когато я целувах, станала Мюжгян;
съблече се – видях, че не е тя.

Красавице, наистина, коя си? 


От устата на един мъртвец

Присмивам се на хората, поднасящи на гроба ми цветя,
човеците са неразумни същества и туй то,
не знаят ли, че нямам нищо общо с този гроб;
аз съм в цветята, тез цветя съм аз.

_________________________________________



РИФАТ ЪЛГАЗ 



Обор

Човекът тегли, тегли крава, между тях – море,
море ли тегли или крава? И море, и крава наближават,
равнина, дървета се отдалечават, карайки се,
карайки се, се отдалечават и човек, и крава, и море към облаците.
А топола тънка, дълга, извисяваща се до небето, и обор до нея
се отдалечават към обора, пишейки писмо по равното. 



Уравнение

Сборува склона, стадото и кучето,
по слънцето ги умножи, погледна отдалеч морето и небето.
От дясната страна на стадото се вижда някаква пътека тясна,
пръснати тук-там овце, овчар,
смокиново дърво, в небето неподвижна птица.
И написа следното, кой знай защо без птица, без дърво и без пътека уравнение:
Слънце (склон + стадо + куче) = самотата на овчаря. 



Мъртвият

Протегнал се към пъпеша и се споминал.
Имало и други пъпеши, решил да се протегне към един, протегнал се
И се споминал.
Вероятно пъпеша, към който мъртвият се е протегнал, някой друг е взел и е изял.
Обаче мъртвият все тъй към онзи пъпеш се протяга ароматен, зрял,
всеки път, щом някой заговори за това на масата или в градината.
Говорещият пък ще се протегне за ракиената чаша,
чакаща пред него: „Тъй, ще каже,
протегнал се към пъпеша и се споминал.“
Месецът изгрява, достудя ли ти, мъртвецът бяга бързо,
вече е далеч, далеч от пъпеша, към който се протяга, и от нас. 



Пощаджия

Пощаджията ни е добър човек,
какво ни дава на минаване –
писма ли – не, едно „Здравей“. 



Нашето градче

Градчето, за което вярвах, че от семенце,
изпуснато от чайка, е поникнало
бе с къщи с дъх на водорасли
и чаршии с дъх на миди.

Изненадваше ме колко бързо се издига
в този натоварен с морска влага въздух
малката джамия, пръкнала се от костилка, взета от пустинята.

Не знам защо забитите в най-хубавата част на махалата
малки и големи гробни камъни
така и не можаха да пораснат
може би умрелите така жалеят. 


Подбор и превод от турски: Азис Назми ШАКИР–ТАШ 

http://www.balkani.dir.bg/index.php?b=issue&bb=23022007115133&bbb=23022007115133_23022007121917