Любовен сън

Любовта винаги идва късно.
Любовта идва след живота.

Ти опита ли да живееш?
Твоята любов е само любов,
която страда за любовта.
Ако радостта на другите
идва след моята тъга,
любовта винаги идва след живота.
Ако е така?

Тогава животът винаги идва
след любовта.

Чон Хьон-Джон

...

Денят, в който си отиде


Денят, в който си отиде,
се връща всяка година.
Безкрайно тъжен е гласът на петела.
Луната залязва червена,
като разплаканите му очи.

И Бьон-Ги

...

Небе


Узрявам
от небето, което пия.
Узрява душата ми
като ябълка.

Пак Ту-Джин

...

Азалия


Когато ти омръзне да ме гледаш
и си тръгнеш,
безмълвно и красиво ще те изпратя.

Ще посипя пътя,
по който вървиш
с азалии
от планината...

Като вървиш,
да ги настъпваш леко
и да отминаваш.

Когато ти омръзне да ме гледаш
и си тръгнеш,
и да умирам,
няма да заплача.

Ким Со-Уол

...

Любов

Приемаш мръсните ми крака,
както приемаш цветя.

Оставям по теб кални стъпки,
а по гърдите ти цъфтят цветя.

Преминавам през теб със сълзи и страдания,
а ти преминаваш през мене с любов.

Откакто те срещнах, аз ставам все по-млад.
Откакто ме срещна, ти само остаряваш.

И Сон-Сон

...

Остров

Между хората има остров.
Искам да ида на този остров.

Чон Хьон-Джон

_________________________________________________

ТЪГАТА НА ИЗГНАНИКА

Ръкавът ми беше скъсан.
Майка ми седна да го шие.
С конец и игла
заши тъга в ръкава ми.
Косата ми беше рошава.
Сестра ми дойде да ме среши.
С гребен и четка
вреса тъга в косата ми.
Когато напускахме дома,
залезът бе зачервил
лицата на планините.
Краката ми не ме слушаха.
Брат ми ме хвана за ръка,
да не изоставам по пътя.
С треперещата си длан
беляза с тъга ръката ми...
Сега седя сред зелена трева,
под розови облаци,
на двеста мили от къщи -
с майчината тъга в ризата ми,
сестрината тъга в косата ми,
братовата тъга в ръката ми.
Аз съм заключен в капан от тъга.

Хангжу, 1 март 1922 г.

Пан Муохуа

превод: Лина Бакалова

...

Думите

Толкова много думи
из този свят летят
сблъскват се, искри пораждат
понякога на омразата
понякога на любовта

Високите сгради на разума
безшумно хлътват надолу
и мисли тънки като лико от бамбук
изплитат кош
пълен със слепи отровни гъби

Зверовете от скалните рисунки
препускащи преминаха тъпчейки цветята
едно глухарче тайно
поникнало в затънтен край
а вятърът отнесъл семенцата му

Толкова много думи
из този свят летят
думите пораждат се
но никак не увеличават нито облекчават
мълчаливата мъка на човечеството

...

Пространства

Деца са насядали в кръг
по кръглата планинска клисура
и не знаят какво има под тях

Паметна плоча
на площада на някакъв град
черен дъжд
пусти улици
канали водят към друг един
град

Седим в кръг край
огнище в което огънят е угаснал
и не знаем какво е над нас

...

Стая за един

Когато се роди мебелите бяха грамадни и величествени
както сега са дребни и овехтели
няма врати и прозорци, само лампата свети
в стаята му е топло
но той крещи и проклина лошото време навън което не вижда
една по една реди в ъгъла омразните бутилки алкохол
отваря някоя и не знае с кого да я изпие
забива гвоздеи възможно най-високо по стените
и кара въображаем куц кон да ги прескача

Един прицелен в дървениците пантоф стъпва
на тавана, оставя очертанията на мечтата му
защото той жадува да види кръвта,
своята кръв, като лъчите на зората да се пръска

...

От вчера

Няма как да проникна в тази мелодия
мога само да се надвеся, да се завъртя върху черната грамофонна плоча
да се завъртя в безкрайното време
сред фон, фиксиран от мълнии
Вчера от всяко цвете изпуска таен аромат
Вчера разгъва един по един сгъваеми столове
кани всеки да заеме място
тези болни хора чакаха твърде дълго
в очите им зимният морски бряг
издължава се и пак се издължава

Мога само да проникна в този зимен морски бряг
или обратно, да проникна във вътрешните територии
да накарам червените листа по дърветата уплашени да се разлетят
да проникна в тайнствените тъмни коридори на училището
и да се изправя пред препарираните птици


Бей Дао
...


Утвърждение на пролетта – Ли чун

Под пухените завивки избиват капчици пот
посред нощ ставаш да изключиш отоплението

По отсрещното скеле пуснало нови клони
за една нощ
сезонните работници
покълнаха


Пробуждане на насекомите – Дзинджъ

Над небостъргачи гръмотевиците яростно ръмжат
без да открият пролука да се изсипят на земята
и като не могат да се удържат, корените на мълнията
размножават в нощното небе

Преглъщат унижението
от присмеха на неоновите лампи



Житни дъждове - Гу"ю

Сред арматура и бетон
едно до друго наредени прозрачно бели яйчица

бърборивата птичка
поради волнодушие и безметежност
е наказана да работи в стенния часовник
на някаква гостилница



Малки горещници – Сяошу

Пиеш отвара от зелен боб**
слушаш как дъщеричката се упражнява на електронно пиано
трепеш комарите

Не изпускаш да плъзнеш поглед към жената на отсрещния балкон
по бялата ивица на корема й
когато се изправя на пръсти да простре прането

...

Гу Чън:

Тополата

--Изгубих една от своите ръце
и ето, отворих ново око.

...

Утеха

Заленеещо се диво грозде
бледожълта тънка месечина
мама се вайка
как да направи мармалад
казвам й
не прибавяй захар
над бамбуковия плет в зори
има сладко
алено слънце

...

Близо и далече

Ти
веднъж поглеждаш мен
веднъж поглеждаш облаците
Аз чувствам
когато гледаш мен си толкова далече
когато гледаш облаците си тъй близко

...

Лу И"мин:


Ако може да умреш тогава умри

Книжното хвърчило във въздуха очаква
вятърът да скъса копринения конец
и поклаща тяло

Детето на балкона жадува
да тича волно в парка
и прави крачка напред

Туристът на планинския връх с единия крак
стъпва в бездната
и се спуска по вълните надолу

Ако насреща ти връхлита автомобил
не е нужно да се пазиш
Ако газта не е изключена
не е нужно да ставаш от леглото
Навлезеш ли в открито море
не е нужно да извръщаш поглед назад

Ако може да умреш тогава умри, същото както
ако може да успееш тогава успявай

...



превод от китайски: Веселин Карастойчев

razli4ni sa edno ot drugo...edni po mi dopadat ot drugi...no ob6toto e 4e sa rodeni v nqkakva normalnost na (sled) momenta...kakyvto i da e otpravniq trepet... moje bi nie sme sviknali da nari4ame tova spokoistvie...i nakratko nosqt mi uteha

спокойствието на водата, след като камъкът на дъното вече е заспал, а ръката е забравила тежестта му...нещо такова :)