Из „Писма до Твореца“ 


Първо писмо 


1.
Звездите ти са си на закованите от Теб места,
и облаците, живи да са,
все така от Теб пристигат и при Теб отиват. 

2.
Разделя слънцето ти като портокали
дните ни на две;
едната половина – твоите раби, другата пък – нощите изяждат. 

3.
Моретата ти се вълнуват в чашата, напълнена със собствените ти ръце,
и нито се увеличават, нито намаляват с капка. 

4.
Планините ти пък се оказаха широки за нозете ни –
така и никой не успя да ги нахлузи;
всичките са нови, като че ли вчера са излезли изпод твоите ръце;
единственото нещо, за което може да се каже, че старее, е животът ни. 

5.
Безспирно питаме:
Защо ли всеки ден в регистрите ни – ново име,
в книгите – герой? 

6.
Умрелите дървета ги рендосваме и правим мачти за гемиите си.
А какво ли майстори с душите Онзи, който ни ги взема? 

7.
В саксиите – о, Господи, едни и същи карамфилите цъфтят,
а ний защо се раждаме един-единствен път? 

8.
В пръстта ти – същият приятен вкус,
все същото убийствено, влудяващо и жадно изобилие.
В най-долната от седемте земи – все същата загадка, мъка и печал,
все същите овощия, комати, същият дарен ни ден,
над нас – едни и същи облаци,
все твоето нахлупено чак до ушите ни небе калпак,
в пръстта – все същите зърна, жита и класове,
за нас – поредна люлка и живот със всеки следващ ден.
Изпращам ти зениците си – отнеси ги на първоотеца ни Адам,
ако не ще го затрудни, да ги постави в черепната си кутия
и хубавичко да ги повърти насам-натам,
след туй – да ти разкаже впечатленията си.
Това, о, Господи, не са все същите зеници.
В пръстта – все същите зърна, жита и класове,
ала зениците – зениците какво ли не видяха, да,
какво ли не видяха!… 

9.
Повтаряйки си „Той е Вечният“ , стоим със скръстени почтително ръце,
стоим на стража – саркофаг до саркофаг и кипарис до кипарис,
оглеждаме дори под зъбите,
ала шегата настрана –
навързали животите си във верига, наближаваме към Теб. 


Трето писмо 

3.
Виж, око, вземи се поогледай –
все същата история,
все същите Адам и Ева,
ябълка
и круша,
за оставащите – Ясин,
за отишлите си – литургия.
Ти тази работа
четиридесет дни и нощи забрави я!
Попитали фиданката: – Защо растеш?
– Костилката ме тика – рекла.

Попитали костилката: – Защо я тикаш?
– Пръстта ме притеснява – рекла.

Попитали пръстта: – Защо с костилката се занимаваш?
Рекла:
Ще ви кажа на ухо, щом станете на пръст.

Попитали плода на нара: – Колко са зърната ти?
Рекъл: – А на мен какво ми пука, който ги яде да ги брои.

Попитали и розата: – Защо дъхтиш?
Рекла: – То е моето богослужение.

Попитали: – Тополо, ти не се ли молиш?
– Как така – рекла, – наполовина съм заровена
в пръстта. Заровената част се моли, аз
се кланям дљземи.
Тополата при корена й разкопали: Дървото се притурило
И всички чули как тополата се моли.

Попитали един от облаците: – Облако красив, защо
не можеш в шепи да се побереш?
Рекъл: Ако в нечии ръце попадна, онези, на които им приличам на кола,
ще искат да ме впрегнат; на които им приличам на котле, ще искат да ме
пуснат в кладенец; онези, на които им приличам на мечок, ще искат
да им поиграя казачок; а на които им приличам на пешкир,
ще искат да си бършат носовете.

Попитали звездите: – Защо така далеч от нас блестите и изгаряте?
– Рекли: А вашите зеници, защо когато ние се разтворим, се затварят? 



Не се страхувай 

Вчера сутринта на път за работа
видях смъртта
смъртта
внезапно ми пресече път
внимателно ме хвана за ръката
рече ми
не се страхувай.
Жиците на телеграфа
Жиците на телеграфа трябва с метър да измерят,
влюбилия се в любима след любима трябва да разстрелят;
Бе точно пет пъти
изправен на разстрел Мернуш.
Или натискащият спусъка не бе любимата,
или оловото не бе олово,
или Мернуш не бе Мернуш.
А-ха да си отиде
Да любиш
е професия добра,
но трудна.
Вярно, че
душата се държи.
ала сърцето ми
а-ха да си отиде.
Раб и роб
Докато те желая, съм ти раб,
когато ме желаеш съм ти роб. 



превод: Азиз Таш

http://www.balkani.dir.bg/index.php?b=issue&bb=23022007115133&bbb=23022007115133_23022007121917