Понякога беше вторник

как можеш да съществуваш
когато раят ти е прерязан на две
и бреговете му стоят един срещу друг
като вражески армии
искам да пиша сега
докато мозъкът кърви
тази писалка се равнява на бога
не искам да изчакам да се утаи утайката
не искам да изчакам да се издигна на повърхността
да достигна необходимото разстояние
откъдето се вижда по-ясно
бедствието и неговите останки
ето аз съм нещастна картонена кутия
от която са извадили обувките
и са поставили капака й на място
идва отнякъде някакъв непознат
иска да ми продаде ножове с намаление
аз опипвам щитовидната си жлеза и чувствам
непреодолимо влечение
момиче съвсем момиче беше
онова бяло видение
ектоплазма, която говореше по телефона
после челния удар на деня
когато телефонът изчезваше
с номера и с всичко
и се скриваше в някаква гора
сред червените
като сигнални светлини гъби
действителността ми се разкъса
изпод нея се показа муцуна на кон
самотен бегач без жокей
който продължава своя бяг до края
да бъдеш съвестен
да пренебрегваш дори болката
за да изпълниш задълженията си
понякога беше вторник
понякога беше сряда
тогава се покачваше живакът в термометъра
искаше ми се да сторя нещо перверзно
да изпразня думите си
в нечие мъжко ухо
до оргазъм
но всичко което беше възможно
сега е едно голямо прогорено петно
останало на калъфката
след като си заспала със запалена цигара
ако остана сама
като онази котка чиято кръв изтича
сред дърветата невиждана от никого
ще имам преимуществото на достойно унижение
счупен прозорец върху който някой
е залепил пергамент
ето пуша пуша като луда
преоткрих рисковете си
по-млада съм от върбова клонка
на цветница
виждам истината виждам стъклената ваза
в която водата е пресъхнала
трябва да гримирам
клепачите и скулите
смачканата торба по чието дъно
са останали ивици боя
трябва да се срещна
с някакви възрастни господа
да премина с жаждата си
през тяхното сушаво лято
идват сенките като ризи
чужди на нощта
идват сенките като черни влакове
от двете страни на насипа
млади мъртъвци тяхното чисто безразличие
заличава всяко обещание
сега когато вече няма алтернатива
когато пръстенът е изгубил камъка си
не се обръщам към нито една стихосбирка
не ме изкушава дори
кражбата на някой стих
това е моята гордост
загръщам се с нея
под бетонния стълб
скован и студен
през който течението преминава
без да го докосва


***


1. всяка сутрин огледалото
ми показва друго лице
това съм аз
от другата страна
идва сърната и се отърква о мен
вече нямам листа имам телефон
така може да започне поемата
като кръстословица като ребус
така в мозъка ти се ражда баобабът

2. "тук и сега
в най-безполезната провинция"
възлите на това въже трябва да се развържат
да го удължим
както разплиташ черна коса
в някоя коледна нощ
вино, тежко като дреха

3. страхът в обувките и ръкавиците
страхът в шкафовете
тялото обесено на закачалката
моят послушен страх
на всеки три квадратчета
играта на дама се топи като захарен памук
бог е създал света
за да не може да постави нищо на място

4. помниш ли стълбището любима
и бръшляна и останалите аксесоари
и телевизора с душа
на изоставено дете
и тишината на онзи акведукт
в който се преобличат водите на река йордан
само една кибритена кутия
само една безопасна игла
и си възвърнала куража си

5. постоянно шляпам във врявата
че съм останала там
където маковете и момините сълзи
са свикнали със забравата
както дланта оставя водата
да изтече между пръстите
между мен и гласа ми
бяла пауза

6. някой реагира враждебно
срещу това кубче лед
което се топи на слънцето
изкарах ви от търпение с моето звънене
отправям пожелания за здраве
очаквам провинцията
чираците идваха с калъпите си
подковаваха ме учеха ме да ходя

7.изкачи се на деветия етаж
и чуваш как небето скърца
къде остана моя любов
и не промълвява дума
в скобата в която е задрямал(а)

8. светкавица
ослепителна раната на кучето
което възстановява равновесието ми
думите поглъщат мислите
както аз ям този пъпеш
в пет часа следобед
с напълно ясно съзнание
лениво преминават дните жълти автобуси
от една спирка към друга
гумите се изтриват и стават гальовни
така настъпва тишината
в един старчески дом
бивша жена кърми бивш лебед
днес удуших една зелена птица

прокажен аскет на някакъв път в Италия
окото ти разрязва буцата сол
колко малко е съкровището на големия изкусител
колко малка молитвата на инстинкта


днес удуших една зелена птица
днес пръстът ми получи бяло петънце
минават дълги месеци с просълзени саламандри

но оставете веднъж завинаги
нощната стража
това е само едно дете което пее

http://forums.ragika.net/index.php?topic=664.msg5199;topicseen#msg5199