НОСТАЛГИЯ ИЛИ МЪЧИТЕЛНО
ВРЪЩАНЕ КЪМ СПОМЕНИТЕ



Град, напуснат от своите жители,
град, разрушен от нашествие или след предателство,
мъртъв град, град за двама, град от една улица от
една стая плюс една луна -
един площад, от една пейка или град
от една стая плюс една луна -
о,
не се връщайте назад,
няма да намерите това, което търсите,
не изравяйте монети със своите образи, някогашни и
забравени -
стойността на реликвите е преувеличена...
Колко сме невероятни:
цезари, клеопатри, крумовци, перикли -
и още по-невероятни сме със своите прости имена!

Всичко друго е запазено:
и улицата, и площадът, и пейката, и стаята, и луната
(като лупа увеличаваща нашите преживявания),

само нас ни няма, обидно е, крещим, но
никой не ни отговаря -
чувствата умират преди хората, всичко друго е
запазено:
град, населен с нови жители,
град, построен отново и хубаво,
град без двама.

...

Връщам се в стария Пловдив като
при стара любовница:
Всичко уж е познато до втръсване, а искаш да го
изпиташ отново.
Не трябват клетви за обич и вярност, нито думи на
обещания, няма го лицемерния свян на първото
събличане!
Само радостта, само чистата радост, че отново сме
заедно!
Само любовта, надживяла всички съображения...
После - тихата гузност, после се чудиш и все да си
спомниш не можеш:
защо сме се разделили и защо се разделяме пак, щом
е толкова хубаво?

Връщам се в стария Пловдив.

...

Стани и си иди и не се връщай,
отричай, ако ти напомням с нещо,
отричай, че сме се обичали,
и няма да ти бъде тъжно.

Ще изгладя с устни от леглото
отпечатъка на твоето тяло -
все едно че те е нямало,
и няма да ми бъде тъжно.

ще избърша от огледалото
нашите прегърнати отражения -
все едно че ни е нямало,
и няма да ни бъде тъжно.

Стани и си иди и не се връщай.

...


на Ц.М.

Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си. 

...


Къде бях тази нощ?

Къде бях тази нощ? При коя жена?
Помня устните и две колена.

Помня: “стига! Устните ме болят!”
Помня устните си, спящи на гръд.

Помня как зад гърба ми тракна врата.
Помня вятъра, издухващ нощта.

Помня пустите улици, помня празната длан.
И вървях като просяк, от банкери обран....

...

ЛЕКА ПРЪСТ, ЛЮБОВ!


Да погребеме всички вещи -
те ще ни напомнят.
Дрехите особено - във тях се крият
прегръдките като бълхи. Ще хапят.
Спомените след раздялата растат
като ноктите на мъртъв. Време е.

Ето, трап копаем -
нощ е, дворът тъмен е.

Поп дали да викаме -
или сами да се оплачем?

Алилуия! Алилуия!...
Камъни не хвърляй, само пръст.
Лека пръст, любов!
Свърши се. Довиждане.

и един мой много близък човек обича стефан цанев, дори ми е чел...поздрави :)