Христо Фотев

Поетът умира от изумление !
Аз не говоря за имитаторите в областта на словосъчетанията, колкото и съвършени да са те. ( О, колко тънка, едва забележима, но съдбовна е тази граница
между имитацията и истинското ... Неописуемото. ) Не за тия, които насилват думите ( а те са толкова безпомощни и невинни), които извиват техните китки и юношески глезени и ги захвърлят в моргата - по мрамора на жалките си книги, изпълнени с агонията на насилените, оскърбени средства!
Говоря за поетите ! За хората - изстрадали любовта си към живота, осъзнали - изкупили отговорността си пред средствата !
За малкото, които са над инфантилната имитация на възторга и ентусиазма - истинските , възторжени ентусиасти ... За които правенето на поезия не е средство, а съдба !

...

Жан Кокто

Поетът е движещата сила, естественият посредник на непознати сили, които го манупиларит, възползват се от неговата чистота, за да се разпространяват по света и ако не да разрешат, то поне да повдигнат до втръсване проблеми, от които всеки иска да се предпази още от ставането си сутрин.
...Поетът е точен. Поезията е точност. От Бодлер насам читателите постепенно започнаха да разбират, че поезията е един от най-откритите начини да се казва истината. 

...

Дилън Томас

Четете стиховете, които обичате. Не се питайте дали са значителни и дали ги очаква безсмъртие. В края на краищата какво значение има какво представлява поезията ? Ако настоявате за определение, кажете си : "Поезията е онова, което ме кара да се смея, да плачаили да се прозявам, което ме кара да правя едно, или други , или нищо" и сложете точка. За поезията е важно да й се наслаждават; колкото и трагична да е тя. За поезията е важно вечното движение зад нея, гигантският подземен поток от човешка тъга, грешки, преструвки, възторзи или невежество, колкото и невъзвишена да е идеята на отделната творба.
За да видите как едно стихотворение се е получило в техническо отношение, можете да го разгледате на съставните му части и после, когато пред вас е наредена цялата машинария - гласни , съгласни, рими и ритми - да възкликнете : "Ами да, ето ! Затова ми е въздействало така. Причината е в овладяването на майсторлъка." А всъщност сте се върнали там, откъдето сте започнали. отново се връщате към необяснимото въздействие на думите. Най-забележителните майстори винаги оставят пукнатини и пролуки в механизма на едно стихотворение, така че нещото, което не е вътре, да има откъде да се промъкне там, да пропълзи, да блесне и да изтрещи.

...

Хорхе Луис Борхес

В поезията ритъмът и излъчването на една дума могат да тежат повече от смисъла ... Поезията е хибридно изкуство - придържа се към абстрактна система от символи - езикът преследва музикални цели. Корените на езика са ирационални, те имат магичен характер. Поезията се стреми да запази тази древна магия. В нея няма установени закони, но тя действа колебливо и дръзко, сякаш се движи в мрак. Тя е загадъчен шахмат с дъска и фигури, които се променят като насън и над него ще се преклоня след като умра.

...

Федерико Гарсия Лорка

Веднъж ме попитаха какво е поезия, а аз си спомних за един мой приятел и казах :" Поезия ли ? Ето какво : събирането на две думи, които никога не си предполагал, че могат да се съберат, но тези две думи образуват нещо като тайнство; и колкото повече го повтаряш, толкова повече внушения ти вдъхват; така че припомняйки си оня мой проятел, поезия е например "уязвен елен" / част от стих от големия испански поет мистик Сан Хуан де ла Крус/.

...

Михаил Кендеров

Из "ПРЪСКИ ОТ МИСЛОВНИЯ ПОТОК"

Поезията е светлина, която идва не от гръмотевиците на думите, а от искренето на Духа.

Умиращият, като изгаряща лампа, всмуква светлината обратно в себе си.

Ако върнем детето в себе си, ще се върнат и чудесата.

Бог нашепва мислите ни, ние ги произнасяме.

Вечер гася лампите, за да се порадвам на това, което ми е дадено от Бога - звездното небе и светлината в мен.

Твоята различност помага на Вселената да постигне своята завършеност.

Постигането не е това, да уловиш капката, която се сцежда през скалата, а ти да си скалата, родила капката.


...

Карл Сандбърг

Девет нахвърляни /първоначално/ определения за поезията

1. Поезията е прорязване на тишината с ритми, подредени така, че да нарушават тази тишина с целенасочена отгласа, срички, дължини на вълната.
2. Поезията е оная сила, която съумява да се възползва от известния парадокс, че земята е люлка на живота, а после негов гроб.
3. Поезията е низ от обяснения на живота, които се стопяват отвъд хоризонта твърде бързо, за да бъдат обяснени.
4. Поезията е небе, притъмняло от отлитащи диви патици.
5. Поезията е търсене на срички, с които да се стреля по преградите на незнайното и непознаваемото.
6. Поезията е куфар, натъпкан с невидими спомени.
7. Поезията е призрачно писание, което разказва от какво е направена и защо изчезва небесната дъга.
8. Поезията е постигане на синтез между зюмбюл и бисквита.
9. Поезията е впримчването на кортина, песен или полъх в грижливо построена прозрачна многостенна и многоцветна призма от слова.

...

Т.С.Елиът

Един поет е зебалежителен и интересен не с личните си вълнения, породени от определени събития в живота му. Тези лични вълнения биха могли да бъдат елементарни, груби или скучни. Чувствата в поезията му са нещо много сложно, но не със сложността на емоциите при хора, които изпитват нещо много сложно или необикновено всвоя живот. Всъщност една от грешките на поетическата ексцентричност е, че тя търси да изрази нови човешки чувства : при такова търсене на новото в погрешна посока тя открива перверзното. Задачата не поета не е да намира неизвестни чувства, а да използва обикновените и като ги превръща в поезия, да изрази вълнения, които изобщо не се срещат в действителните емоции. И тези неизпитани от него чувства ще му вършат точно толкова работа, колкото и чувствата, които са му познати. Трябва следователно да считаме, че формулировката "чувство, спомнено в покой" е неточна. Защото това не е нито чувство, нито спомен, нито, без да изопачаваме смисъла, покой. Това е концентрация, и онова ново, родено от тази концентрация на многобройни преживявания, което един практичен и деен човек изобщо не съзнава, че е преживявал; това е концентрация, която не се осъществява съзнателно или преднамерено. Тези изживявания не са "припомнени", и накрая те се обединяват в атмосфера, която е "спокойна" само дотолкова, доколкото означава пасивно участие в случилото се....Поезията не е освобождаване на чувството, тя е бягство от него; поезията не е изразяване на личността, а бягство от личността.

...

Гийом Аполинер

Поетът трябва да може да се учудва... от езика... „Учудването“ от думите, способността да играеш с тях, да бъдеш тяхна жертва, но и да ги владееш...


...

Пол Валери

Поетът - не се шокирайте от моите думи - няма за задача да чувства поетичността: това е лична работа. Неговата задача е да я поражда у другите. Поетът се познава - или поне всеки разпознава своя поет - по простия факт, че вдъхновява читателя.
У човека се пробужда поетът от някое неочаквано събитие : някое дърво, лице, тема, вълнение, дума. И тогава или се появява желание за изразяване, нужда да предадеш това, което чувстваш, или обратното, някой елемент на формата, някой израз търсисвоето съдържание, своя смисъл в душата на поета... Добре огледайте тези два пътя : понякога нещо напира да бъде изразено, а понякога някое изразно средство търси съдържание, на което да бъде в услуга.
Може би намирате моята концепция за поета и поезията твърде странна ? Но помислете си, че от всички изкуства, нашето - на поетите, е може би това, което координира най-много елементи или независими един от друг фактори : звук, смисъл, реалност и въображение, логика, синтаксис и съчетанието на съдържание и форма...
И всичко това с посредничеството на едно изключително практично средство, непрестанно изопачаване, омърсявано, вечно в услуга на някакви професии : обикновения език, от който ние, поетите, трябва да изтръгнем чест, идеален Глас...

...

Виктор Юго

Едното око на поета е за човечеството, другото - за природата.
Първото се нарича наблюдение, второто - въображение. От този двоен поглед , винаги взрян в двойния обект, в мозъка на поета се ражда това неповторимо и много странно, обикновено и сложно вдъхновение, което наричаме гениалност.
...Няма никакво несъответствие между точността и поетичността. Численост има и в изкуството, и в науката. Алгебра съществува в астрономията, а астрономята има допирни точки с поезията ; алгебра съществува и в музиката, а музиката има допирни точки с поезията.
Човешкото съзнание има три ключа , които отключват всичко : числото, буквата, нотата.
Да знаеш, да мислиш, да мечтаеш - това е.

...

Рубен Дарио

Преследвам форма, която не намира моя стил... И откривам само словото, което бяга, мелодичното начало, което бяга от флейтата и ладията на мечтата, зареяна в пространството... Това е моята болест. Да мечтая. Поезията е риза с хиляди жестоки остриета, в която е облечена душата ми

...

У.Б.Йетс

Поетът всякога пише за личния си живот, а в най-хубавите си творби - за неговите трагедии, каквито и да са те: разкаяние, погубена любов или просто самота ; но той никога не разговаря направо , както се беседва със сътрапезник, а винаги посредством някакъв измислен , нереален свят. Данте и Милтън са използвали своя митология, Шекспир - героите от английската история или от традиционните романси. Дори когато ни се струва, че говори самият поет, той и тогава не е човекът, сполетяван от случайни мисли и объркани и неясни преживелици, който сяда на масата да закусва; той се е преродил в една идея, в нещо предначертано, цялостно. Романистът може да описва своите случайни мисли и объркани, неясни преживелици, но поетът - не. Той е повече типаж, отколкото човек, повече страст, отколкото типаж. Той е Лир, Ромео, Едип, Тирезий; като излязъл е от някоя пиеса и дори жената, която обича е Розалинда, Клеопатра, но никога Смуглата дама. Той е част от собствения си измислен свят и ние го обожаваме, понеже посредством него природата ни става понятна, а заедно с това и част от нашите собствени творчески дарби. "Когато умът се загуби в светлината на Аз-а, се казва в Прашна Упанишад , той вече не бленува ; докато е в тялото той се губи в щастие ". А в Чандогия Упанишад се казва : "Мъдрият търси Аз-а в живите и мъртвите и получава онова, което светът не може да даде." Светът не знае нищо, защото нищо не е създал, ние знаем всичко, защото ние сме създали всичко.

...