ЧАЙ

Духът на твоя татко,
Октомври на тълпата,
е в тялото ми. Тихо!

В пижамата ми чиста
спи тихичко жена ми.

Една чудесна нощ си.
_________________

Как пиша

Сутрин ме събужда резедавият цвъртеж на смъртта,

приижда от градината;

алвеолите се въодушевяват.

Eдин ангел прекосява разранената ми постеля.

Аз искам да преодолея разказа за колежанското му тяло,

но в спомена за нас не вкусвам друго.

...

От тебе искам

От тебе искам прошка,

скъпо тяло.

 

Прораства тишината

по обаятелните ти места,

зарежда те със срамежливост

смъртта.

 

Да се помирим, още тук.

...

Вътрешно небе

Тайна,

която неотменно назовава себе си.

На устните й аз съм сладък прилив,

бръшлянен отлив.

А тя сияе.

...

Драсване

Въобще не мога да си спомня

какво са правили колената,

заревото в корема - мое ли беше или твое,

мърдаха ли пръстите на краката,

пращяха ли вени...

 

...в сгъвките на ума само парчета сух спирт,

просто спирт.

...

Новата сантименталност

Как успях да победя

без спокойното пътническо одеяло

и свенливите продоволствия на мечтата,

без разгулите на паметта?

 

Зародиши мъгла плуват над хартията,

пушекът се сгъстява в хапчета и мехлеми,

една щипка тревожност разбива удобствата вкъщи -

защо точно тази игра?

 

Надвих от разсеяност,

глупостта ми изцяло стъписа съперника.

И днес усещам истинския сблъсък другаде.

...

Галерията на сърцето

Двама другари

пренасяме скулптури в дъжда,

признаците на провала са все по-отчетливи,

призванията на възрастта смущават,

случайността натежава до пръсване.

Но красотата се разраства всеки ден,

сантиметър-два прониква подкожно горският лед,

само собственото си подхлъзване дочувам,

но красотата се разраства.



http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=177&WorkID=6026&Level=2

...


Някои книги ме превръщат в андрогин

Щом пътува(м),
настанявам се в някой особен израз
на преведена от нея книга,
някой по-труден;
плащам наема с долните дрехи
и очаквам спокойствие.

...


Няма място за притеснения

Чиста нощ,
непроницаема нощ.
Владетелят щади и тонизира,
а пръстенът му подпечатва с лилии
фантомите на старостта

 

И да не се обаждам,
ще бъда винаги наоколо

...

Смутени обреди

Докосваш ме
с мощта на траурната музика
и тежестта на слабините
заплашва с чудо

 ...

Извинявай

богата и неясна красота:
гласът ми се сношава с лъвове,
тропическите сечища в сърцето
обрастват с гняв,
гняв

...
http://www.litclub.com/library/nbpr/bodakov/index.html

http://ram.blog.bg/viewpost.php?id=11438