***

Той беше пълен със захвърлена нежност
любов на прах
устни и усмивки.
Живееше в зелена трева и огнени пламъци.
Обичаше себе си.
Чистотата го съпътстваше като спомен,
нереално свита във душата му.
А щастието беше в гърдите,
самотни стъпки
от никъде и за никъде
през тъжната му свобода.


 

***

Те заиграха по очите,
по масата, по косата ми
излязоха от пълната ми чаша.
Оранжева ли е косата ти мила?
И ние се напивахме голи до кръста.
Татуирани с остриета по раменете
и проблясваха режещите милвания.

 

***

Преживях спомените ти
във летен ден и огнено слънце
за пет мига бях ти.
Живях във твоите дрехи
със твоите коси и родители.
Бях момичето, което не е било с мъж
преди Него.
А скимтеше всичко в мен,
защото ме нямаше
когато ти пристъпваше
между руини и шедьоври.
Съществуването на твоето минало
ме убива.
Огромна беше загубата.
Събличането на дрехата.
Траура.
Неутешим. Оставам себе си.
Виждам те и те сънувам.
Ще преминеш като лека сянка
през града на хаоса
и ще се страхуваш.

 

***

Във улиците разкъсаният залез докосва стъпките ми.
Всичко е за теб.
Късовете си месо давам от любов.

 

***

Ще се разминем
без да се докосваме.
Ти - усмихната
Аз . . .
Топлина на залязващо слънце
и пясъци, в които има вълни.
Всеки шев от рана
са зъбите на захапало куче
игра на перли с дъх на тютюн
и в това безформено щастие
има музика, думи и цветове
тела, които се преплитат
спомените на моето момиче
и моят залитащ пулс.



***

Смирението

цял един свят се свлича от раменете ми
осъзнато предателство към най-близкия
и образът ми е изчерпал своята сила
и го погубвам
дали ще го поеме океана
или огън ще го изгори.
Като снимка унищожих лицата си
и оставих само едно
във мраморна статуя.

Смирението погубва
и възвеличава безпомощната слабост
която притежавам.
 
още http://www.art.bg/a.z.poetry//

Страхотен е, Страхотен!
Страховити неща създава.

Благодаря, че припомни..