Видение на чувствата

Вълнуващата ти походка
ми спомня верността,
с която ще се разделя
на този запустял голям площад.

Сърцето на нощта
и моето сърце
ще бъдат кратко време заедно,
а след това ще си остана сам. 

...

Научих своите думи да обичат.
Открих сърцето си за тях.
Не се успокоих, докато гласните
не зазвънтяха.
Показах им дърветата, листата,
А тези, които не поискаха да шумолят,
Без жал обесих.
Беше много трудно,
Но трябваше докрай на мен и на света
Да заприличат тези думи.
А после,
после се залових със себе си –
облегнах се на двата бряга на реката.
Показах им какво е мост.
След туй прехвърлих моста
между тревата и рогата на бика,
между звездата черна и между камъните,
между очите на мъжете и жените.
Подгоних думите от себе си
като коли и влакове да тръгнат в два потока.
Поисках да достигнат бързо до целта си.
Поисках да достигнат двете цели на света
от себе си
и в себе си.


Прев. Огнян Стамболиев


http://www.slovo.bg/old/litforum/136/lgrigorova.htm