КОГАТО

В седем без четвърт трябва да пресътворим
Онова, което не посмяхме да вземем със себе си.
Дали сме способни на такава стъпка
Ние, прескочилите толкова много реликви
по пътя си един към друг?
И какво ще стане когато…
 
В седем без четвърт спомените
може би ще ни сближат -
като онези двама ранени самурай
не успели с един замах
да сложат край на живота си.
Дали ще успеем да прескочим прага
застлан с ослепелите очи на времето?
 
В седем без четвърт погледите
ще се плъзнат над свечерените хълмове
в очакване звъна на клепалата.
Ще бъде изненада за всички ни
седефения залез на чувствата
и успокоението… Когато…
 
В седем без четвърт ако не дойдеш,
неизбежното ще стане излишно.
Няма да те укоря.
Неравният паваж ще ме разсее с удара си.
И толкова.
 
Ако аз не дойда, значи все още пътувам
към теб.
Разстоянието между нас се удвои от времето.
И от болката.
И от Нищото, което витае като конвулсия.
Не затваряй портите!
 
В седем без четвърт не дойдем ли и двамата,
безтегловността няма да я съпреживеем.
Тогава ще разберем, че Четвъртото измерение
ни е обсебило.
Когато...
 


ОТ КЪДЕ ДА ТРЪГНА, ЗА ДА СТИГНА ДО ТЕБ

 
Ако тръгна от мансардата на Сен Жермен,
където за първи път те видях,
ще трябва да пресека площадите на нашите срещи.
Пролет е.
Нарцисите със жълтите си цветенца
ме изпълват със залезно предчувствие.
Траекториите на пътищата ни се пресичат в едно летище
над което може само да се катапултира.
 
Ако тръгна от пясъчните дюни - някогашното наше ложе
пустинната безбрежност ще абортира измамната представа,
че нашите амплитуди имат еднакви височини.
Приковани сме към две ръждясали котви
и това не ни позволява да се уеднаквим.
 
Ако тръгна от Божи храм, нарамил тежестта на грехове,
разкаянието и безверието,
ще разбера, че всъщност ние сме два отронени плода
от две различни дървета.
Едното израсло на юг.
А второто още по на юг.
 
Ако тръгна от гнездата на птиците
които ние събирахме,
за да разберем как се ражда летенето,
твоят писък от падането
ще направи невъзможно преплитането на нашите пръсти.
Изпаренията на лагуната ще ни погълнат в шума на прибоя.
 
Ако някога от синьото, безоблачно небе
те удари дъждовна капка по лицето, знай, че това съм аз.
Тогава ще кажа: Само който тръгва от небето
може да стигне истински до теб. 



СЪМНЕНИЕ

Срещата между съгласието
и сълзата
ражда онази позната мелодия,
в която само един такт
не е съразмерен с ритмите
на походите.
Никой не ме следва
... въпреки съгласието.
Може би защото
бездните бяха моите послушни агънца.
Насам или нататък!
Насам или нататък!
Умора дори за здравите глезени
на самотните бегачи.
Ще дойде ден.Ще седна на брега
ще закрещя от болка
и сам ще обявя
моето предопределение.
...Ако е заченато. 

http://bulgaria.com/welkya/poetry/papo.html

В НАШИЯ СЪВРЕМЕНЕН СВЯТ
В нашия съвременен свят
истината не е абсолютна величина.
Любовта винаги е била променлива.
Нощта се слива със деня и обратно.
Защо все чувам апели
за постоянство?
Само вечността може да бъде постоянна..
А нито аз, нито ти сме вечност.

в нета поне друго не намерих...:(

а аз намерих ето това в този форум http://forum.skycode.com/topic.asp?topic_id=59620

ПРИЗНАНИЕ

Не съм дребнав
и клетви не руша.
Ту в радости
ту в скърби ме обричат
раздялата и срещите
със твоята душа,
която винаги съм казвал,
че обичам.

Със теб света
изглежда ми по-друг.
И късната среднощ,
и ранната зора.
Превръщаш севера
в топъл юг,
пустинния ландшафт-
в огромни езера.

СЛЪНЦЕТО МИ СЕ УСМИХВА

Слънцето ми се усмихва
потънало във светлина.
Лъчите нежно трепкат
върху скованата земя.

Хората се благославят,
говорят хубави неща.
Песни пеят и прославят,
края на последната воина.

Земя измъчена, прекрасна,
попила сълзи, кръв и пот,
защо във вечността се врасна
с летоброение "до" и "от"?

Нахлуват нови, свежи дни.
Но остаряваме с годините.
Дано да заживеем без воини,
за да сме и ние от щастливите.

БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

Не къс земя си ти и не небе стърчащо,
не спомен някакъв
на паметта ми ранна,
а огнено сърце в лъчи искрящо,
земя отколешна, със много кръв обляна.

Ти, топъл бял самун и църкащо огнише
за пътник посред сняг в студена тежка зима
...Някога превърната във пепелище
- земя, покои в теб намериха мнозина.

Ти светла одая и розива градина
и въздух напоен със мисъл възвишена
О!Колко е прекрасно, че те има
земя, в епични битки някога родена!

Не Къс земя си ти
и не небе стърчащо...

БЪЛГАРИЯ
Има място с пътека трънлива,
с вечен вятър и росна трева,
със килим от окапали листи
и с едничка за мен тишина.

Има място в разброда огромен,
към потаен, любовно ранен,
от света сгромолясан, отломен
и дълбоко в сърцето стаен.

Има място - прозрачно кокиче -
с първа рожба и първи куршум,
с първа среща и първо момиче,
с първа крачка по първия друм.

Има място с надежди и нежност,
с извисени и земни мечти.
със безкраино голямата вечност
и със всичко, което си ти.

Moite admiracii za publikuvanoto tuk

Тук има 25 интернет странижи с творби на Мони Папо


http://forum.skycode.com/topic.asp?whichpage=1&topic_id=59620&x=6&y=8