из " Философия на езика"

" Общо взето Изток и Запад не могата да разговарят плодотворно относно своите дълбоки предпоставки, а най-много да обменят свите конкретни схеми, да ги изказват и споделят. Но двете системи не могат да се наслагват една над друга, не могат да се допълват, не могат никак да се съчетаят, да не говорим за смесване. Не може и да се мисли за продуктивен синтез, освен в рамките на трета концептуална схема.

  Опитът на медитацията не може да се сподели с хора, които не са го изпитвали. А онези, които са, нямат нужда да го четат и слушат.

Така разговорът се ограничава до споделяне на вече наличен опит между разговарящите. Те могат да имат индуктивната обмяна на изкази, която да доведе един още по-добър изказ. По подобен начин се създават множество коани и мондо, както и коментарите към тях и стиховете в Чан.

  Разговорът, споделянето на опит, без той да е налице в подобна форма у другата страна, е лишен от основа. Онзи, на когото се съобщава, ражда само празни представи. Това обстоятелство хвърля сянка върху публичното преподаване на дзен на Запад, и неговото изследване.

  Чуждото е родено независмо от нашето.

  Чуждото не означава друго или различно, а просто е родено независимо от нашето. То е родено на друго място и в друго време. Чуждото показва доколко ние сме общочовешки в нашата култура и доколко сме локални, как в дълбочина се открояват степените на локалност-глобалност, относителност и абсолютност, специална относителност и обща относителност.

  1. Образите са слепени цялости от представи и възприятия, наложени в една менталност и образуват някакви картини в общ план - светоглед. Този светоглед, гледан отвън, не образува цялост, образ. Той ще се яви на чужденеца като неестествен, накъсан, безобразен, нелеп.

  2. Думите, с които назоваваме чуждото, са наши. Схемите, в които го полагаме, са наши, т.е. чужди на чуждото. Общочовешко в тях има, но то е изкривено от нашата переспектива. Тук чуждото не пасва, както квадратът в кръг. Можем да изобразим кръга с квадрати, но няма да е точно.

  3. Противоречия. Те възникват, когато използваме неадекватни категории. Например:  " пространство " на ума. Умът е "пространствен, но и непространствен", колкото е "малък, но и голям", "ляв, но и десен". Истината е, че умът не е нито пространствен, нито не-пространствен, нито малък, нито голям. Той е а-пространствен, безотносим към пространството. В изказа на чуждото се натъкваме на противоречия и погрешно ги отнасяме към някаква вътрешна диалектика на чуждото. Така японците ни изглеждат подредени и хаотични, рационални и ирационални, учтиви и груби, състрадателни и студени.

  4. Чуждото трябва да се изучава чрез проникване в собствените му категории, с помощта на една общочовешка переспектива.

  Да разбереш една далечна култура е истинско предизвикателство, което граничи с невъзможност. То включва естествено факти за населението, религията, производставото, и всичко останало. Но ключът, разбира се, е езикът. Езикът осигурява автентично общуване, правилно разбиране и в переспектива отговор на всички въпроси. Наистина той си остава за чужденеца чужд език Оттук нататък идва друго предизвикателство - разбирането на онези културни константи, които не са езиково експлицирани и стоят някъде в "колективното безсъзнателно"  на народа. Те са местен гравитационен център, който остава невидим, но определя много спектри от ментални форми. Например: "Човек не е животно" е западно описание на човешкото с акцент върху изключителността на човека. Подобна категоризация не е налице в други световни култури, където човекът се разглежда като живо същество наред с останалите живи същества."

публикувано в сп." Съвременник", бр.3, 2006